* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Дей-гиди, вино червено
кой те пие зло струва
зло струва и зло намира.
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма
понапи и се похвали
в юнашката механа
пред турци и пред българи
и пред пашове гапази
че има конче алено
че има булче хубаво
конче му струва хиляда
булче му струва два града
два града като София.
Негово конче алено
по-бързо и от вятъра
никой не може да го надмине;
негово булче хубаво
никой не може го излъга.
Отде го дочу пашата
бързо си хабер проводи
Стоян да му доведат
с негово конче хранено
че стана Стоян отиде
че си конче оседла
седем колана препаса
осем себе си пристегна
оседла и го препусна
и при пашата отиде
отдалеч му се поклони
отблизо селям подаде
и на пашата продума:
- Стояне, море Стояне,
ти си се хвалба похвалил,
че имаш конче алено,
никой го не може надмина.
Стоян пашата погледна,
прогледна и му продума:
- Истина е пашо, вярно е
искаш ли облака да сторим
бърза кушия да пуснем
с твойте сиви атове
и мойто конче хранено.
Ако конче надминеш
ще ти харижа пашо ли
моето конче хранено
и моето булче хубаво
с мъжка рожба на ръце
ако ли аз те надмина
ти ще ми пашо харижеш
твойте сиви атове,
твойте високи сараи,
твойте бели ханъми.
Деипиди Стоян Стояне
бързо кушия пуснали
бягали три дни,
три дни и три нощи,
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Конче ле мило, алено
ако атове надминеш
гривата ще ти посребря,
ако ми назад останеш
главата ще ти отрежа
и на мойта булка хубава
да не ви вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикна
дваж му се конче разигра,
вдигнало мъгли-прахове.
Пашата дума продума:
- Брей, ой ви вази, агалар,
що са тез мъгли-прахове -
дали са сиви атове?
Доде си пашата издума,
ето го, иде млад Стоян
със своето конче хранено,
право при пашата отива,
и на пашата продума:
- Хайде ми, пашо, харизвай
яхъри, пълни с атове,
сараи, пълни с ханъми!
Пашата гледа надолу,
ни гледа, ни дума.
Ето че идват гавази,
един си през друг думаха:
- Аферим пашо, пашалах,
на туй конче хранено -
като кушия пуснахме,
веднъж го само видяхме,
втори път го сега виждаме!
Пашата дума Стояна:
- Стояне, баш кардашим,
халал ти струвам всичкото -
атове, още яхъри,
яхъри, още сараи,
само ми, кардаш, остави
моите бели ханъми!...
Стоян му дума продума:
- Халал да ти е всичкото,
мене ми, пашо, стигнало
моето конче алено
и моето булче хубаво.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021