* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Пустото вино червено,
който го пие зле струва.
Понапил се е млад Стоян,
че се Стоян похвали
пред турци и пред българи,
че има конче алено,
и има булче хубаво.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града колко София.
Стояновите комшии,
Стояновите душмани,
на царя писмо писали:
- Царю ле, господарю ле,
похвалил се е млад Стоян,
че има конче алено,
дето го няма във тебе
и има булче хубаво.
Царя си писмо повърна,
Писмото пише, говори.
- Де да е Стоян да дойде.
Ако Стоян ли не дойде,
Стояну глава да дойде.
Че стана Стоян отиде
с негово конче алено,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям подаде.
Царю на Стоян думаше:
- Туй ли ти конче алено,
дето го няма у мене?
Хайде кушия да пуснем
с трийсет и три атове
и с твойто конче алено.
Ако го атове надминат,
аз ще ти взема кончето,
кончето още булчето.
Ако ли пък конче надмине,
халал да ти са Стояне
моите сърча сараи,
моите бели ханъмки.
Бързо кушия пуснали
с трийсет и три атове,
с едно ми конче алено.
Дорде атове да стигнат,
Стоян се назад повърна.
Царя на Стоян думаше:
- Стояне, баш гяурино,
да ти е халал всичкото,
и трийсет и трите атове,
само ми едно харижи,
моите сърча сараи,
с моите бели ханъми.
Стоян на царя думаше:
- Мене ме, царю, стигнало,
стигнали и артисало,
мойто конче хранено
и мойто либе хубаво.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021