* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Самси се Стоян похвалил,
самин си бела направи,
пред турци и пред българе,
пред гъшовите гавази,
че има булче хубаво
и има конче хранено.
Конче му струва два града,
два града колкот' София,
пък булчето му четири,
четири колкот' София.
Отде го зачу пашата,
на Стоян хабер проводи:
- Де да е Стоян, да дойде,
кончето да си докара,
булчето да си заведе!
Стоян хабера получи,
че при пашата отиде.
Отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде
и на пашата думаше:
- Селейкюм, велюм пашийо!
- Велейкюм селюм, Стояне!
- Защо ме викаш, пашийо?
- Викам те, викам, Стояне,
да си булчето доведеш,
да си кончето докараш,
бърза кушия да пуснем
със моите силни атове.
Ако атове надминат,
халал ти давам, Стояне,
царството и везирството.
Ако кончето надмина,
ще ми харижиш, Стояне,
твоето булче хубаво.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021