* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Де-гиди, вино червено,
който те пие зло струва,
зло струва и зло намира.
Снощи се Стоян понапи,
понапи и се похвали
пред турци и пред българи,
и пред пашови гавази,
че има конче хранено,
че има булче хубаво
конче му струва хиляда,
булче му струва два града -
два града като София.
Отде го зачу пашата,
бърже си хабер изпрати
Стояна да му доведат.
Стоян при пашата отива,
отдалече му се покланя,
отблизо селям подава.
Пашата дума Стояну:
- Дей-гиди, Стоян, Стояне,
ти си се хвалил похвалил,
пред моите сербез гавази,
че имаш конче хранено,
че имаш булче хубаво.
Стоян пашата продума:
- Истина, пашо, вярно е,
хайде кушия да пуснем,
ако ме пашо надбягаш
с твоите сиви атове,
аз ще ти, пашо, харижа
моето конче хранено
и моето булче хубаво.
Ако ли аз те надбягам
ти ще ми пашо харижеш
твоите сиви атове,
твоите бели сараи
и твоите бели ханъми.
Ах, че кушия пуснаха,
бягали три дни и три нощи
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Ако ли конче надбягаш
на паша сиви атове,
гривата ще ти посребря,
ако ли назад останеш,
главата ще ти отрежа
на тебе, конче, хранено
и на мойто булче хубаво
да не ви вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикна
дваж му се конче разигра.
Вдигнали мъгли-прахове.
Пашата дума гавази:
- Ей ви вази гавази,
какви са мъгли-прахове
дали са сиви атове,
или е конче хранено?
Докато това издума,
ето, че Стоян пристига
и на пашата дума:
- Хайде ми пашо харизвай,
както ни беше думата.
Пашата глава навежда
и на Стояна продума:
- Халал ти струвам Стояне
всичкото мое имане
само ми аркадаш остави
моите бели ханъми.
Стоян на паша думаше:
- Халал ти струвам, пашо ле
всичкото твое имане,
мене ми пашо стигнало,
моето конче хранено
и моето булче хубаво,
да знаеш, аго, да помниш,
че с гяур шега не бива -
с мене и с кончето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021