* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Облага се Марко сос арапи,
да си иде Марко на край земя,
да со слънце оттува да пойде
и со слънце тамока да биде.
Ако дойда църните арапи,
на Маркоте двори че поплена,
на Маркоте любне че залюба;
ако дойде Марко вреден юнак,
на арапи двори че заплени,
на арапи любне да залюби.
Рано рани Марко вреден юнак,
рано рани ранобуда коня,
назоба го зоба, зоб ченица,
напои го ройно вино вода,
оседла го Марко, възседна го,
па си легна един час да преспи.
Проговори Марково пръвно любне:
- Стани, стани, Марко вреден юнак,
ойдоха си църните арапи,
ойдоха си, Марко, на край земя,
тизе, Марко, още дома седиш?
Тогай рипна Марко вреден юнак,
па се метна на вранаго коня -
виум ветър по равни друмове:
дури нога у зенгия тури,
Марко ойде, море, насред земя;
дури тури Марко и оная,
Марко ойде, море, на край земя.
Та си слезна от добраго коня,
па си легна един час да преспи
и Маркоте коня да почине.
Кога рипна Марко вреден юнак,
що да види Марко, що да чуе:
слънце си е на захода ошло,
Марко юнак още на край земя!
Он извади сабля на дзглабове,
ту на себе маа, ту на коня.
А кон си му потийо говори:
- Бре стой, Марко, да мой чорбаджийо!
Не вади си сабля на дзглабове,
ни на мене маай, ни на тебе,
ни на тебе, Марко, ни на мене!
Я ми стегни до девет коланье,
та се метни, Марко, на менека,
та ми пущи крила потайница,
да со слънце дома кье оиме!
Послуша го Марко вреден юнак,
та му пущи крила потайница;
и му стегна до девет коланье,
па се метна на вранаго коня -
виум ветър по равни друмове,
туку ида мъгли и прахове,
а нищо се от юнак не види.
Надошли са църните арапи,
надошли са двори да му плена,
надошли са любне да му люба.
Проговори Марковото любне:
- Бре постойте ви, църни арапи,
бре постойте, море, почекайте,
баре нека ясно слънце зайде -
тогай Марку двори попленете
и менека любне залюбете!
Измами ги Марковото любне,
измами ги, проклети да ми са.
Постояа църните арапи,
постояа, море, почекаа
да достигне Марко вреден юнак.
Изкачи се Марковото любне,
изкачи се на високи чардак,
па разгледа нагоре-надоле,
та разгледа любне до край земя -
нищо и никъде любне не си виде;
туку иде, море, насред земя,
туку иде мъгли и прахове,
а нищо се от юнак не види.
Само се е любне подумало:
- Да това е Марко вреден юнак,
да това е, но не че да достигне,
доде, море, ясно слънце зайде!
Туку това любне издумала,
доде любне от чардак да слезне
и Марко се у двор допрепуща.
Хванаха се бой да се бия,
хванаха се со църни арапи.
Проговори Марковото любне:
- Да стой, Марко, пръвни любовниче!
Ти си, Марко море, много вреден юнак,
за това си, Марко, много вреден!
Махнаа се църните арапи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021