* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Запил се Бельо, упил се,
горе на горни дюкяни.
На пиянство се измамил,
измамил, та се похвалил,
че имал конче хранено -
за ден в София отива,
отива и пак дохожда;
че имал булче хубаво,
че имал дете Иванчо.
Отде си Бельо зачуха
турските, холан, гавази.
Тия са Бельо обадиха
съдия съди башия.
А той си Бельо привика,
привика, та го осъди:
- Ко можеш, Бельо, ко можеш
със твойто конче хранено
за ден в София да идеш,
да идеш, Бельо, до дойдеш,
отдавам, Бельо, отдавам
седемдесет, Бельо, сарая,
сарая с бели ханъмки,
дамове с бели атове.
Ко не можеш, Бельо, да идеш
за ден в София, да дойдеш,
главата ще ти погубя,
булката ще ти поробя,
кончето ще ти продая.
Бельо си у тях отиде,
хем седи Бельо, хем плаче.
Еленка булка хубава
тя си на Бельо думаше:
- Бельо льо, мой стопанино,
що седиш, Бельо, хем плачеш?
Бельо Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
снощи на дюкян седяхме,
с юнаци вино пиехме,
на пиянство се измамих,
измамих, та се похвалих
със мойто конче хранено
за ден в София отива,
отива и пак дохожда,
със твойто лице червено,
със мойто дете Иванчо.
Отде ме, мари, зачуха
турските, мари, гавази.
Тия ме, мар, обадиха
съдия, съди башия.
Той си ме, мари, привика,
привика и ме осъди -
ко мога, мари, да ида
за ден в София, да дойда,
отдава седемдесет сарая,
сарая с бели ханъмки,
дамове с бели атове.
Ко не мога, мари, да ида
за ден в София, да дойда,
главата ще ми отреже,
а тебе, мари, пороби,
кончето ще ми продаде.
Еленка булка хубава
лойна е свещ запалила,
че е във мази отишла
и си конче зобила,
зобила и го повила -
със бял го ориз зобила,
зобила и го повила
и му крилцата вчесала,
и се на конче молила:
- Конче ле, конче хранено,
хранено конче, алено,
хвъркато конче, крилато,
ко можеш, конче, ко можеш
за ден в София да идеш,
да идеш, конче, да дойдеш,
похтити ще си разваля
нехтите да ти посребря,
трепката ще си разваля
гривата да ти позлатя,
гримните ще си разваля
гююза да ти посребря.
И Бельо рано ранеше,
рано ми юнак в понделник,
че си конче юседна,
че си в София отиде,
отиде за ден и дойде,
в пашови двори отиде.
Паша навънка излезна
и си на Бельо думаше:
- Бельо льо, холан, Бельо льо,
халал ти сторвам дамове,
дамове с бели атове.
Ала ти сараи не давам,
сараи с бели харемки.
Бельо си паша думаше:
- Пашо льо, съди башийо,
хвала да е господьова!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021