* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Шетба шета млад Стояна
равно поле бре Загорско,
облог чини та си хвали:
- Я си имам малко конче,
малко конче ухрането,
та си ходе в Цариграда,
за ден ходи и доходим.
У вино се Стоян похвали,
съc чифутче облог поздигна.
Стоян на облог кладе
свое любе Петкана,
ако от пътьо да остане,
да е вземе чифутчето.
Чифутчето облог кладе:
- Я си имам до девет дюкяне
с праматаре с тежка хазна,
хазна давам сос дюкяне,
ако дойдеш ти зарана.
И си стана млад Стоян,
утегнува малко конче,
напойова го руйно вино,
назобива го бела пченица,
та го яхна на бинека,
на зенгие ноги кладе,
дур да конче да ми яхне,
Той излезе на друмове,
на друмове бре стамболске.
Ходи конче и си фърка,
от пътьове правове здига,
и на Стоян говореше:
- Ой Стояне, луд гидийо,
превързи си твое очи,
немой очи да напрашиш,
от пътьове праха вдигам.
И отвеза млад Стояне
шаловето от пазува,
та превърза църни очи;
дур на Стоян очи вързе,
конче пъти разполови,
и достигна град Стамбола,
Цариграда на капии.
Конче му е продумало:
- На Стамбола достигнахме.
Пусна ръка млад Стояне,
та си очи отвързало,
и обиде Цариграда.
Триж е Стамбол обиколило,
три фермане извадило
за чифутче да верува,
чее Стамбол достигнало.
Пак се върне млад Стояне,
повтор си е друми разполовило,
слънце трепти на пладнина,
и на конче продумава:
- Запри, конче, не ходи,
аз да слезе от тебе,
ти малко трева да попасеш,
и аз сънак да поспие,
да задремам на полето.
Ако заспе аз на поле,
с нога мене да потъкнеш,
пак да стана да ходиме.
Пусна конче низ полето,
легна Стоян та ми заспа.
Гледа конче ясно слънце,
слънце дойде на южина;
потъкнала млад Стояна,
га го яхне млад Стояне,
достигнало на чифуцки малки двори.
Кога гледа млад Стояна
дека ходи чифутчето -
о двори ходи, ръки кърши,
ръки кърши, Бога моли,
да не дойде млад Стояна,
да му взема първо любе.
Това дума чифутчето,
Стоян чука на портите:
- Отвори ми, бре чифутче!
Не отвори мали порти,
белке още се забави
дур да влезе на дворове.
Бутна конче млад Стояна
и порти е прискокнало,
слънце грее на небето,
още има два сахате
дур да слънце да ми зайде.
Отговори чифутчето:
- Кога отиде и ми дойде,
и пак зарана стигна,
още има до вечера -
два сахата дур да слънце зайде?
Не верува чифутчето,
че ми ойде в Цариграда.
те извади млад Стояна,
те извади три фермани;
как бе жълто чифутчето,
още жълто пожълтело,
то се болка разболяло,
и си моли млад Стояна:
- Бре, усти ми три дюкяне,
и аз пак да се врти!
Тогай рече млад Стояна:
- Бре чифутче, бре Еврейче!
Стоян от път да останеше,
кеше ли ми простиш бар мъжко дете?
Бре, я замине през моя дома,
тъкмеха се хамалето,
ако Стоян от път да остане,
да ми вземеш първо любе.
Пак му взема шест дюкяне
с праматета с тежка хазна,
тежка хазна шест товара,
нек' остави три дюкяне,
да поминува чифутчето.
Това Стоян направило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021