* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Дей-гиди, вино червено,
който те пие зло струва,
зло струва и зло намира!
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма,
понапи и се похвали
в юнашката механа
пред турци и българи,
и пред пашови гавази,
че има конче алено,
че има булче хубаво, -
конче му струва хиляда,
булче му струва две хиляди,
два града като София!
Неговото конче алено
по-бързо и от вятъра,
никой не може да го надмине;
негово булче хубаво,
никой не може го излъга!
Отде го зачу пошата,
бързо си хабер проводи -
Стоян да му доведат,
с неговото конче хранено.
Че стана Стоян, отиде,
че си конче оседла;
седем колана препаса,
осем сабий пристегна,
оседла и го препусна,
и при пашата отиде.
Отдалече му се поклони,
отблизо селям подаде.
Пашата дума продума:
- Стояне, ти си се хвалба похвалил,
че имаш конче алено,
никой не може го надмина!
Стоян пашата погледна,
погледна и му продума:
- Истина е пашо, верно е!
Искаш ли облага да сторим,
бърза коня да пуснем
с твойте сиви атове
и мойто конче хранено!
Ако конче надминеш,
ще ти харижа, пашо ле,
мойто конче хранено
и мойто булче хубаво
с мъжка рожба на ръце;
ако ли аз те надмина,
ти ще ми, пашо, харизаш
твоите сиви атове,
твойте високи сарай,
твойте бели кадъни!
Дей ги ди Стояне, Стояне!
Бързо кушия пуснали,
бягали три дни и три нощи,
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Конче ле, мило алено,
ако атове надминеш,
гривата ще ти посребя;
ако ми назад останеш,
главата ще ти отрежа
и на мойта булка хубава,
да не ви вземе пашата!
Веднъж се Стоян провикна
дваж му се конче разигра,
вдигнали мъгли-прахове.
Пашата дума продума:
- Що са тез мъгли-прахове,
дали са сиви атове?
Дорде си пашата издума
ето го иде млад Стоян
със своето конче хранено,
право при пашата отиде
и на пашата продума:
- Хайде ми, пашо, харижи
яхъри, пълни с атове,
сараи, пълни с ханъми!
Пашата гледа надолу,
ни гледа, нито пък дума.
Ето че идат гавази,
един през друг думаха:
- Аферим, пашо, машалла
на туй конче алено!
Като кушия пуснахме,
веднъж го само видяхме,
втори път сега го виждаме!
Пашата дума Стояна:
- Стояне, баш кардашим,
халал ти струвам всичкото -
атове, още яхъри,
яхъри, още сараи,
само ми, кардаш, остави,
мойте бели ханъми!
Стоян му дума продума:
- Халал да ти е всичкото,
мене ми пашо стигало
моето конче алено
и мойто булче хубаво
с мъжка рожба на ръце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021