* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Облага се Марко Кралевиче,
облага се с тее инье вере,
инье вере море евречуге -
за дън д' иде на Стамбола града,
за дън д' иде и пай да се върне,
ако може облоге да свърши,
да им узне до девет дюкяна
и да люби до девет еврейке,
ако не би облоге свършило,
да му узну любе Ангелину
и с любе - тава мушко дете.
Па си справи коня Шарколию,
та отиде на Стамбола града,
тамън ойдо и конят му пуче.
Илно ходи Марко Кралевиче,
илно ходи по Стамбола града,
илно ходи, беле руке кърши.
Руке кърши, дребни сълзе рони,
сълзе рони през бели образье.
Съгледа га крале Вукашине,
па на Марка потийо говори:
- Леле, Марко, леле, побратиме,
що си жално по Стамбола шеташ,
руке кършиш, дребни сълзе рониш,
сълзе рониш през бели образье?
Па говори Марко Кралевиче:
- Фала тебе, крале Вукашине,
Вукашине, да мой побратиме,
обложи се с тее инье вере,
инье вере море евречуге -
ако може облоге да свършим,
да им узнем до девет дюкяна
и да любим до девет еврейке;
ако не би облоге свършило
да ми узну любе Ангелину
и с любе - тава мушко дете.
Кон ми пуче - облоге си че изгубим...
Па говори крале Вукашине:
- Мълчи, мълчи, да мой побратиме,
я си имам кобилу Виргию,
она тебе облоге че свърши,
да идемо у хладне механе,
да пиемо девет чебре вино.
Увлезли су у хладне механе,
изпили су девет чебре вино,
стануло е слънце на обеда.
Па говори Марко Кралевиче:
- Хайде, хайде, дай, мой побратиме,
хайде, хайде, облоге да вършим!
Па говори крале Вукашине:
- Мълчи, мълчи, Марко Кралевиче,
има време, я че да ти кажем.
Изпили су още девет чебре вино,
стануло е слънце на заходу,
па се рипи крале Вукашине,
та назоби кобилу Виргию,
назоби ю той сушено грозде,
напои ю тава руйно вино
и ю тури седло позлатено,
и ю тури юзду посребрену.
Па се рипи Марко Кралевиче,
та се метну коню на рамене,
турило е ногу у зенгию,
дорде тури и оную ногу,
оно стиже дома на дворове.
Три сахата по дворове шета,
дор умири кобилу Виргию.
Бог да бие тее инье вере,
инье вере море евречуге!
Излезоше над Маркови двори,
та говоре на Марково либе:
- Излез, излез, Марковото либе,
излез, излез, еврейски да думаш,
излез, излез, еврейкя да станеш!
А она потийо говори:
- Бог ви убил, море, инье вере,
нещо ми се мъгле задаваю,
бикьи не би Марко Кралевиче!
Де пристиже Марко Кралевиче,
па говори Марковото либе:
- Фала тебе, Марко Кралевиче,
Бог да бие тее инье вере,
инье вере, море, евречуге,
де говору тее инье вере:
"Излез, излез, Марковото любе,
излез, излез, еврейски да думаш,
излез, излез, еврейкя че будеш!"
Разлюти се Марко Кралевиче,
та им увзе още до девет дюкяна
и им роби още девет девойке.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021