* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Снощи си Стоян нахвали
на тая хладна механа,
че има конче хранено,
никой го не надбяга,
че има булче разумно,
никой го не прилъга
да си вратата отвори
без неговия Стояна.
Как го зачули евреи,
те на Стояна думаха:
- Хайде бас да направиме,
за ден да идеш в Цариград,
за ден да идеш, да дойдеш,
шепа жълтици ще дадем
и едно кринче маргарит.
Ако не можеш да дойдеш,
къщата ще ти вземеме,
къщата с покъшнината
и това булче разумно.
Когато си Стоян отиде,
на Стояница си думаше:
- Рано нощес да станеш,
кончето да ми нахраниш,
нахраниш, още напиш,
че аз съм баса направил,
с тия жълти евреи
за ден да ида в Цариград,
за ден да ида и да дойда,
ако не можа да дойда,
къщата ще ми вземат,
къщата с покъшнината
и това булче разумно.
Шепа жълтици ще ми дадат,
и кринче ситен маргарит.
Рано станала, кончето нахранила,
нахранила и зоб го назобила,
и вода напоила
и седлото заседлила,
гривата му решеше
и на кончето думаше:
- Какино конче разумно,
ако си баса извратиш,
гривата ще ти обнижа
с тоя дребен маргарит.
Стоян си конче възседна,
в Цариграда отиде.
Как го евреи виделе,
кончето му поемнали
и го в обори въвеле,
смесили вино, ракия
и Стояна напили,
Стоян си легна, заспа,
кончето му отровили.
Той си се от сън събуди
и в обора отиде,
ка си кончето видя,
нахлупи калпак до очи,
порони сълзи до земя,
па си седлото нарами,
през Цариграда вървеше,
съгледа го вуйка му.
- Чичово момче, Стояне,
да не бъдеш ми бас правил
с тия пусти евреи,
те са ти коня уморили.
Я ела, чича, при мене,
аз ще ти дам моя кон.
Кога сме се с баща ти делили,
по един кон си делихме,
от едната са кобила.
Доде стринка ти седлото седли,
по чаша вино ще пием,
доде се на кон нагласиш,
полвин път ще минеш,
сал че е коня патана,
ако ти рекат евреи:
"Керчък ходил, дошъл си,
ала ти не е оня кон.
А ти да речеш, Стояне:
"Че близо ли е Цариград
и близо ли е Никопол,
за ден да ходим, да идем,
аз си коня преличих,
три пъти косъм менува,
камо ли коня под мене!
Доде си на кон нагласи,
полвин път измина.
Слънцето трепти, захожда,
евреи стоят на порти,
на Стояница думаха:
- Отваряй порти да влизаме,
че Стоян няма да дойде.
- Стойте и почакайте,
на какво ми се мене види,
мъгли-прахове се вдигат,
дали е селска чарда,
или е Стоян с кноня.
Доде е това изрекла,
Стоян на порти пристъпи.
Ка го видяха евреи,
един по един бегаха,
така останало
едно жълто еврейче.
- Карчех ходил си, дошъл си,
ала ти не е оня кон.
Той на еврейче думаше:
- Че близо ли е Цариград
и близо ли е Никопол,
за ден да ходим, да идем,
аз си коня преличих,
три пъти косъм менува,
камо ли коня под мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021