* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Изляна Тодор, изляна
из Сибир града голяма,
на разходка да се разходи,
махмурлук да си развали,
бистра ракия да пие
Нали бе рано в ноделя,
всички на черква отиват
нямаше дюкян отворен,
че стана Тодор, отиде
на чифутската механа,
та си махмурлук развали,
сто грам ракия изпива.
Пусто проклето пиянско,
още сто заръча,
и него Тодор допива;
още си Тодор сто долива,
па си се Тодор напива...
Че се си хвалби похвали
на пусти евреи-чифути,
че има конче алено
и булче хубаво,
и още сарай сребърен,
и мъжко дете Дамянчо.
Като зачуха евреи,
те си на Тодора думаха:
- Тодоре, гиди гяуре,
хайде се на бас хванеме,
черно ще писмо да пишем,
в Цариграда да идеш,
на наште другари да го занесеш!
Кога слънцето изгрява,
ти от тука ще излянеш,
кога слънцето захода,
ти писмото да предадеш,
и кога слънце изгрее,
ти тука да стигнеш!
Ако се, холан, не върнеш,
докат слънцето изгрее,
като имаш конче хранено,
ние жа ти конче вземеме,
и твойта булка хубава,
и твоя сарай сребърен,
и мъжко дете Дамянчо!
Ако се, холан, завърнеш,
докато слънце изгрее,
ако си тука пристигнеш
ние ще ти, холан, харижем
наште девет дюкяни,
дюкяни, пълни с маргартар.
Тодор като се на бас хвана,
веднага отрезня;
че стана Тодор, си отиде у дома,
че си на порти почука:
- Сляни ми, Петкано, отвори!
Докато Петкана да стане,
Тодор през порти прехвърли,
право в яхъра отиде
Петкана на Тодор думаше:
- Защо толкова бързаш?
Тодор й нищо не каза,
възседна си хранено конче
и си от порти излезе.
Пристигна Тодор преди залез слънце,
че си Тодор писмо подаде
на чифути жълти евреи.
Като си писмо прочетаха,
че го за конче хванаха
и си на Тодор думаха:
- Тодоре, гиди гяуре, я яла,
я ела в нашто кафене
черно кафе да те почерпим
и върла бистра ракия.
Тодор се върло полъга
за върла бистра ракия,
че вляна Тодор в кафене
бистра ракия да пие
и още ми черно кафе.
Те му си конче вземаха
и го отровиха.
Тогаз се Тодор досети,
че излезе да си отива,
кога си до конче отиде,
конче с душа разделя...
Тогава Тодор излезе,
от сокак до сокак ходеше
и бистри сълзи ронеше.
Де го е срещнал бащин приятел,
че се двамата познали, -
Тодор му всичко разправи.
Бащин приятел на Тодор
дума, приятел, продума:
- Не бери грижа, Тодоре,
я имам конче по-хранено,
и по-хвъркато от твойто
Тогава му конче продаде
и го Тодор възседна,
и Тодор на конче думаше:
- Конче ле, мило байново,
ако ми, холан, отнемеш
мойте двама робини
и моя сарай сребърен,
гривата ще ти позлатя,
копитата ще ти подкова
със златни подкови!
Слънце още не изгряло,
чифути, жълти евреи,
те си на портите чукат
и си на Петкана думат:
- Петкано, млада невясто,
сляни ни порти отвори
и името да ви турим -
Аврама и Аврамейко!
Кога Петкана на градина изляна
с гръмък глас се викна-провикна:
- Чакайте, холан, чакайте,
каква се е мъгла задала -
дали си Тодор иде
с неговото конче хранено?
Още си дума продума,
Тодор пред порти застана
и на евреи думаше:
- Я дайте ми, холан, ключове
на ваште девет дюкяни,
дюкяни, пълни с маргартар!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021