* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
утре рано да станеш,
ядене да ми приготвиш,
че аз ще либе да ида
доле в турски чаршии,
махмура да си разваля
и други да си направя.
Станала рано Петкана,
на Стоян си закуска направи.
Стоян си отиде доле в чаршии,
в чаршии, в турски кафенета,
мармора да си развали
и други да си направи.
Стоян се пред турци похвали,
че има булче хубаво
и конче хранено.
турци на Стоян рекли:
- Като имаш булче хубаво
и имаш конче хранено,
можеш ли с конче да идеш
до Цариград и да се върнеш.
Ако за един ден идеш и се върнеш,
ще ти дадем чаршиите с кафенетата.
Ако се не върнеш, ще ти
вземем булчето и кончето.
Стоян на турци рекъл:
- Мога, ще ида и ще се върна.
Стоян се много натъжил
и си дома отишъл.
Петкана го на чардак чакаше,
като го видела и рекла:
- Либе Стояне, Стояне,
никога не идвал така
с налупена капа,
навел глава до-земи.
Всичко й Стоян разказа.
Рано Стоян станал,
врано си конче възседнал.
Като на порти излел,
турци на Стоян рекли:
- Това писмо ще го занесеш
в Цариграда голема.
там ще си писмото занесеш
в средата на Узун-чаршия.
Вземал Стоян писмото,
ама писмо Стоян не прочел.
Кога в Цариград отишъл
там си срещнал турци
на средата на Узун-чаршия.
Турци писмо прочели,
а писмото пише, говори:
- Нахранете Стяон, напойте,
и му конче откраднете,
че той е булче заложил
булче и врано конче.
Нахранили Стоян, напоили.
Кога Стоян излел, конче го няма.
Тръгнал Стоян надоле,
на края на Узун-чаршия.
Срещнал Стоян чичо си,
чичо Стоян, дето е на него кръстен.
- Чичово момче, Стояне,
защо тъй жално плачеш?
Всичко Стоян разказал,
а чичото рекъл:
- Не плачи, чичово момче,
иди в горния край на Узун-чарши.
Там са мойте широки обори,
там има врано конче.
Това дека си тука докарал
е близнак на мойто конче,
на мойто конче в обора.
Вземи го, чичо, вземи го,
с него, чичо, да си идеш.
Стоян намерил чичови си обори,
вземал си Стоян варано конче,
врано конче белоного.
На конче се Стоян качил,
слънцето трепти, захажда,
Стоян си дома отива.
Като си у дома отишъл
турци пред дома стоят и викат:
- Излизай, булка Петкано,
Стоян нема да се върне!
Петкана на турци рекла:
- Чакайте още малко,
тъмен се облак зададе,
може да е млад Стоян.
Доде тия думи издума,
Стоян край порти дошъл.
Кога край порти стигнал,
турци се разбегали.
Вземал си Стоян чаршиите
с кафенетата и анджиите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021