* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Евреи думат на Димча:
- Димчо ле, бяло българче,
все ядеш, Димчо, все пиеш,
готови пари все харчиш!
Дали имане намери,
или от баща ти остана!
Димчо евреи думаше:
- Нито имане намерих
нито от баща остана.
Аз имам конче крилато,
за ден Цариград отивам,
отивам и пак се връщам,
оттам си пари печеля.
Евреи думат на Димча:
- Димчо ле, бяло българче,
ако за ден отидеш,
награда ще ти дадем!
Ако ли, Димчо, не идеш,
не идеш и не се върнеш,
кончето ти ще вземем
и твоето булче хубаво!
Димчо се вкъщи завръща,
кахърен Димчо, невесел.
Негова булка хубава,
тя си на Димча думаше:
- Защо си, Димчо, невесел?
Димчо ле, първо венчило.
- Аз се на бас хванах,
с тия жълти евреи -
за ден Цариград да ида,
да ида и да се върна.
Ако си баса изпълня,
награда ще ми дадат,
ако ли не го изпълня,
кончето ще ми вземат
и тебе, Димко, хубава!
Димка на Димча думаше:
- Я лягай, Димчо, да заспиш!
Цяла нощ Димка не спала,
цяла нощ, конче хранила.
С бял го ориз зобила,
с руйно го вино поила.
Като петлите пропели
Димка си Димчо събужда:
- Я ставай, Димчо, да тръгваш!
Димчо се от сън събужда
и си конче извежда,
извежда и се покачва,
с ляво го краче побутна.
Слънцето трепти, изгрява,
Димчо в Цариград отива.
Жълти го евреи посрещат
и му писмото поемат,
поемат и го разчитат.
Един му конче поема
и го в обори завежда.
Други си Димча хванали
и го в кафене завели,
завели и напоили.
Димчо си ляга, заспива,
евреи му конче отравят.
Кога си Димчо събужда,
отива конче да вземе,
конче му мъртво лежеше.
Димчо из града отива
и сълзи рони до земя.
Насреща иде вуйчо му
и си на Димча думаше:
- Димчо ле, момче сестрино,
що рониш сълзи до земя.
Димчо на вуйчо си дума:
- Евреи ми конче отровиха
и си ми баса пропадна,
с тия ми жълти евреи!
Вуйчо на Димчо думаше:
- Моето е конче по-силно,
вземи го, Димчо, и тръгвай!
Димчо си конче възсяда
и си за дома потегля.
Тия ми жълти евреи,
те си у Димча отиват
и си на Димка думат:
- Предай се, Димке, предай се,
не ще се Димчо завърне!
Димка евреи думаше:
- Рано е още за Димчо!
Дорде си Димка издума,
Димчо през порти прескача
и си при Димка отива.
Евреи думат на Димча:
- Димчо ле, бяло българче,
туй конче не е твоето!
Димчо евреи думаше:
- Докат ида в Цариград,
три пъти косъма сменя!
И Димчо си баса спечели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021