* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Тодор Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ще на дюкян да ида,
на еврейското дюкянче.
Петранка Тодор думаше:
- Не отивай, Тодоре, на дюкянче,
евреи ще те измамят.
Тодор Петранка не слуша,
че си отиде Тодор
на еврейското дюкянче.
Че нали се Тодор понапи,
понапи и се похвали,
че има булче хубаво
със мъжко дете на ръце,
със позлатено перчемче,
че има двори широки,
че има конче хранено
за ден у Стамбол отива,
отива и се връща.
Евреи думат Тодора:
- Тодоре, холан, Тодоре,
хаа се на бас заложим
със наши девет атове.
Ако у Стамбол ти идеш,
идеш и се върнеш,
девет дюкяна с парматя,
и десети с маргарит,
и харема с еврейки.
Ако ний те надминем,
с наште девет ата хранени,
булчето ти ще вземем
със мъжко дете Дамянчо,
със позлатено перчемче
и твойте двори широки.
Като се Тодор завърна,
той на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
голям си каул сторихме
с тия жълти евраи.
Ако си мина с кончето,
ще взема девет дюкяна с парматя,
и десети с маргарит,
и харема с еврейки.
Ако те пък ма надминат,
Тебе, Петранке, ще вземат
със мъжко дете Дамянчо,
със позлатено перчемче
и мойте двори широки,
и мойто конче хубаво.
Петранка и умна разумна,
тя си Тодор прибрала,
прибрала и го приспала.
Кончето чеше и глади
и си на конче думаше:
- Много пъти се ме отървало,
ако ме и тоз път отървеш,
ще ти гривата позлатя,
ще ти налците посребря.
Кончето дума продума:
- Петрано, моя стопанке,
много те пъти отървах,
и този път ще те оттъва.
Със ситен ме ориз назоби,
със руйно ме вино напои
и ми крилцата подмажи.
Сутринта кат се съмнало,
Тодор на конче покачи,
конче през порти прехвръкна
и си за Стамбол замина.
Слънцето било на обед
Тодор при Стамбол пристигна.
Кат го евреи видели
и му кончето поели,
и в тъмни яхъри запрели.
Тодор евреи думаше:
- Фирманя ми подпишете,
че назад да се повърна.
Кат му ферманя подписали,
Тодор си конче извади
от тия тъмни яхъри,
кога при конче отива,
кончето рита умира.
Че си Тодор тръгна
из Стамбол града голяма
и си дребни сълзи зарони.
Като из чаршия вървеше
от кръчмата човек излезе
и си Тодора посрещна,
и си Тодора попита:
- Отде си, момче, и накъде си
и какво в Стамбола ти правиш?
Тодор си на човек разказа
за свойта мъка голяма.
- Не плачи, Тодоре, не плачи.
Аз съм ти, Тодоре, чичо,
и ти си на мен кръстен.
Ний бяхме с баща ти два брата,
всичко по равно делихме.
Те бяха две кончета,
тате ти взема едното,
а пък аз взех другото,
мойто конче по силно,
по силно и по хранено.
Аз ще ти кончето подаря.
Като си баса получиш,
половината на мен ще дадеш.
Тодор чичо си думаше:
- Чичо ле, чичо Тодоре,
халал ти струвам всичкото,
сал баса си да получа.
Чичо му конче изведе
и се Тодор покачи.
Слънцето трепти, захожда,
евреи чакат на порти,
чакат и на Петранка говорят:
- Хайде, Петранке, готви се,
жълта еврейка ще те направим.
Петранка дума евреи:
- Чакайте малко да видим,
дали са черни хасове,
или е конче с Тодора.
Додето Петранка издума
и конче в двора изтропа.
Евреи думат Тодора:
- Кончето не е същото.
- Мойто е конче хранено
и на ден три пъти косъма си мени.
Евреи Тодор се молят:
- Всичко ти халал струваме,
само харема не вземай.
Тодор дума евреи:
- Всичко ви халал струвам,
ала харема не давам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021