* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Стоян си конче чешеше
с позлатено чесало.
Булче му диван стоеше,
сребърен ибрик държеше,
с копринен пешкир на рамо.
Стоян се викна-провикна:
- Конче ми струва хиляда,
хиляда и петстотин,
булче ми струва два града,
два града като София.
Откъде го зачул пашата,
той при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Ако конче ти надмина
с моите бели атове,
харизваш ли си булчето на мене?
Стоян на паша думаше:
- Ако те, паша, надмина,
харизваш ли твоите бели сараи
с твоите бели ханъмки?
Голям си каул сторили.
Стоян си конче назоби,
назоби още напои,
оседла конче хранено
и се с паша надминавали,
с неговите бели атове.
Стоян си паша надминал,
паша Стояну думаше:
- Стояне, сербез българино,
халал да ти са моите бели сараи,
с моите бели ханъмки.
Стоян на паша думаше:
- Не ми трябват твоите бели сараи
и твоите бели ханъми,
на мен ми стига славата,
че съм си паша надминал
с моето конче хранено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021