|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей и замръкнала на нивата мома жътварка
Мари! Слънце зайде между две планини,
мома бърза в ливади да иде,
да накоси ситна детелина,
да нахрани брату врано конче.
Па отиде във росно ливаде.
Веднъж махна, три откоса паднаха:
първи откос - ситна детелина,
втори откос - синя теменуга,
трети откос - се килик калафир.
Ходи мома и назад се върна;
на път седи змейно, добър юнак,
на път седи, та момата чака.
Мома му се жално-милно моли:
- Пусни мене, змейно, дома да си ида,
че мойта й майка мащеха,
та ще мене да си люто кълне:
"Къде седя ти, магарска дъще,
къде седя ти до това време?!"
Войнягово, Карловско (СбНУ 46/1953, № 48 - "Змей пресреща
мома").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|