|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей и замръкнала на нивата мома жътварка
Замръкнала мома на голяма нива,
на голяма нива, на широка поста.
Змей по нея ходи да види момата,
че я хвана змея за дясната ръка,
за дясната ръка, за витата гривна.
Мома му се моли: - Пусни мене, Змейо,
пусни мене, Змейо, у дома да си ида,
у дома да си ида, мама да си видя.
Че моята майка, стана девет годин,
стана девет годин, черна кърпа носи,
кърпа се съдира, тя я не опира -
тя я не опира - мене жива жали.
Че моите девет братя, стана девет годин,
стана девет годин, все орала правят,
все орала правят, пък оран не орат -
пък оран не орат - мене жива жалят.
Мойте девет сестри, стана девет годин,
стана девет годин, все премени правят,
все премени правят, пък премен' не носят,
пък премен' не носят - мене жива жалят!...
Михайлово, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|