|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей и замръкнала на нивата мома жътварка
Замръкнала Яна на голяма нива,
на голяма нива, на широка поста.
Змей по края ходи, мома му се моли:
- Пусни мене, Змейо, дома да си ида,
дома да си ида, майка да си видя,
мойта стара майка, девет годин стана,
черна кърпа носи, мене жива жали.
Мойте девет сестри, девет годин стана,
все престилки тъчат, ала с тех не ходят,
ни една не носят, мене жива жалят.
Имам девет братя, все кавали правят,
ала с тех не свирят, мене жива жалят.
Ще те водя, Змейо, при тех да ги видиш,
ще ти дадем, Змейо, сърмена кошуля,
ще ти дадем, Змейо, китка детелина,
ще ти носим, Змейо, вино със ведрата.
неуточнено (Минков-Змей, с. 150 - "Мома, пленница на змей).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|