* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла ми й звезда светлива,
светлива, дуру морава,
на росенския камен мост;
не била звезда светлива,
светлива, дуру морава,
най била Рада змейница.
Мъжка си рожба добила,
златен се ръжен подпира,
златно корито носеше,
златни пелени простира,
Змайно при нея седеше.
Отдолу идат три коля,
трите със сено натоварени.
Рада на змейно думаше:
- Змейно ле, либе змейно ле,
като си, змейно, тъй силен,
мож ли притури тез коля?
Змейно на Рада думаше.
- Не мога, Радо, не мога,
че те са със сено тварени,
в сеното са билки всякакви,
всякакви билки, разделни.
Като си змейно издума,
той си високо изхвръкна.
Като зачу Рада тез думи,
тя от сеното изскубнала,
и го е Рада сварила,
и се е Рада поляла.
Змейно се назад повърна,
не можа при Рада да иде,
от вратата й продума:
- Как ме, Радо, хитро изпита,
изпита, още измами!
Молба ще ти се помоля, -
постой, Радо, още малко,
детето да си погледам,
детето да си порасте,
тогаз ме, Радо, оставяй!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016