* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла е звезда Деница
на Росенския каменен мост,
не било звезда Деница,
най било Рада змейница.
Мъжка си рожба добила,
три дни навън не излязла,
на четвъртия излязла,
със златен се ръжен подпира,
златно корито изнася,
тънени пелени переше,
на златен ги синджир редеше.
Отдолу идват пет коли,
три със снопи натоварени,
две със сено натоварени.
Рада на Змейно думаше:
- Змейно ле, либе Змейно ле,
можеш ли да запалиш тези коли,
дето са със снопи натоварени,
със снопи, още със сено?
Змейно на Рада думаше:
- Снопите, Радо, запалвам,
сеното, Радо, не мога,
че има, Радо, в него,
всякакви билки разделни.
Когато колата минала,
колата със сено натоварена,
Рада от сено откъсна,
сетне сеното запали.
Че грабна мъжко детенце,
че си в село отиде,
в селото, при майка си,
дето за нея жалеше,
жалеше, още плачеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016