* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла е звезда Деница;
не било звезда Деница,
най било Радка змейница.
Змейница, змейче добила,
три дни навънка не излезнала,
на четвъртия излезе,
със златен се ръжен подпира,
тънки пелени простира,
тънки и копринени.
Змея на Радка думаше:
- Не бива, Радке, да излизаш,
докато няма неделя!
Радка на змея думаше:
- Я гледай, Змейо, я гледай,
от долу идват три коли, -
двете са пълни със снопи,
едната, Змейо, със сено.
Мож ли ги, Змейо, запали?
- Запалвам, Радке, запалвам
двете коля със снопи,
сеното, Радке, не мога,
че има билки разделни -
синята, Радке, тинтява
и овчарската теменуга.
Като чу Радка тези думи,
на майка си хабер изпрати,
билките да й донесе,
змея да си накади.
Змея от далеч гледаше,
при Радка не може да иде.
Той си на Радка думаше:
- Много ме хитро излъга!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016