* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла е звезда алена,
алена, дур до алена;
не било звезда алена,
най било Радка змейница,
три деня не излизала.
Златно корито изнася,
на златен ръжен са подпира.
Като надолу погледна,
голям се й керван задало -
петдесе коля със слама,
а двайсет коля със сено.
Радка на змея думаше:
- Като си огън и пламък,
можеш ли, змейно, запали
петдесе коля със слама
и двайсет коля със сено?
Змея на Радка думаше:
- Сламата, Радке, запалям,
ала сеното не мога!
Сеното има разделни,
разделни билки, остални -
кумата и кумунигата,
и синята тинтява.
Радка на змея казала:
- Да ме до гората заведеш,
да си при мама отида.
Като си в къщи влезнала
и на майка си казала:
- Бърже ми, мамо, намери
кумата кумунигата,
и синята тинтява,
с билките да ме полееш,
дано ме змея намрази!
И тъй го майка направи.
Тръгнала Радка при змея,
като при змея наближи,
той си на Радка продума:
- Върни се, Радке, не ща те, -
ти си ме хитро изпита!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016