* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Огре ми, огре, месечко,
във тази гора зелена,
зелена, златовръвова,
в гората има килийка,
в килийката Марийка.
Откак е дете добила,
навън не е излягвала;
тъкмо ми девета неделя -
сега й Марийка излягла;
със злат се ръжен подпира,
пък злат й дилаф на пояс,
златни пеленки постила
по самородно камъни.
Отдолу иде свекър й
с девет коля със снопи
а пък дванайсе със сено.
Марийка змейну думаше:
- Либе ле змейно, либе ле,
кога си толкоз огньовен,
можеш ли, либе, можеш ли,
можеш ли, либе, запали
девет коля със снопи,
дванайсе коля със сено?
Змейно Марийки думаше:
- Марийке, либе Марийке,
не мога, либе, не мога,
не мога, либе, запали,
запали коля със сено;
снопите мога запали,
ала сеното не мога,
че има билки всякакви,
врътига и кумунига,
едностръчната тинтява,
че щеш да ме намразиш,
намразиш, да ме оставиш,
кат' те врътига напуши,
врътига и кумунига,
едностръчната тинтява!...
Марийка нищо не рече,
Марийка влезе в килийка
и на мама си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
я стани, мамо, я стани,
я стани, мамо, че иди
долу ми в росно ливаде,
набери билки всякакви,
врътига и кумунига,
едностръчната тинтява,
хубаво да ги възварим,
че да ме, мамо, полееш,
змейно ще да ме намрази,
намрази, ще ме остави!
Стана мама й, че стана,
стана мама й, отиде
долу ми в росно ливаде,
че набра билки всякакви,
врътига и кумунига,
едностръчната тинтява.
Че ги хубаво възвари,
че си Марийка поляла,
че си я змейно намрази,
намрази и я остави.
И на Марийка думаше:
- Ай гиди, гиди, Марийке,
как си ме лесно излъга,
как си те лесно повярвах!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016