* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла й звезда кървава,
кървава, дуру морава;
не било звезда кървава,
най било Радка змейница -
мъжка си рожба добила,
добила, три дни сторила!
И тя навънка излязла,
златен се ръжен подпира,
сърмени плени простира.
Майка й по брягум ходеше,
ясни си гласи вдигаше:
- Радо льо, къзъм, Радо льо,
де да те мама намери?
Девет месеца й станало,
както те змейно открадна;
твоите, мама, другарки,
всичките, мама, добиха,
де да те мама намери?!
Отде я змейно позачу,
той си при Рада отиде
и си на Рада думаше:
- Радо льо, ти змейничова,
майка ти, Радо, викаше,
аз ще се, Радо, престоря,
ще ида дръвца да събирам,
додето иде майка ти!
И Рада излягла, обади се:
- Тука съм, мамо, тука съм,
у змейновите пещери!
Като майка й отишла,
тя си на Рада думаше:
- Мамо льо, ще ти се моля -
я иди, мамо, я иди
във росно равно ливаде,
набери билки всякакви,
билки, мамо льо, омразилки,
че ми поливки направи,
на коля, на разделени,
дано ме змею намрази,
намрази, да ме остави!
Майка й, холам, попита:
- Какви са билки омразилки?
- Врътига и кумунига,
и едностърка тинтява -
и тий са билки омразилки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016