* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла е звезда алена,
алена, дури морава,
на пътя, на кръстопътя;
не било звезда алена,
алена, дури морава,
най било Радка змейнова.
Змейнова Радка змей люби,
от змеино змейче добила!
Три дни навънка не изляла,
на третия ден изляла,
със златен се ръжен подпира,
бели пелени простира,
златно корито измива;
погледна долу, нагоре,
нагоре нищо не видя,
отдолу Радка видяла,
три коля идат отдолу -
първата й коля със снопи,
втората й коля със тръни,
третата й коля със сено.
Радка на змейно думаше:
- Я излез, змейно, погледай,
отдолу идат три коля -
едната й пълна със снопи,
другата й пълна със тръни,
третата й пълна със сено.
Като си толкоз огньовен,
мож ли ги, змейно, запали.
Змейно на Радка думаше:
- Колата със снопи запалвам,
колата с тръни запалвам,
колата със сено не мога,
там има билки разделни,
два млади да се разделят.
Де зачу Радка тез думи,
право при майка си отиде
и на майка си думаше:
- Хай да ме, мамо, полееш,
свари ми билки всякакви,
да ме от змейно разделиш!
И га майка й поляла,
и га от змейно раздели;
никога й не го видяла,
само го насън сънува.
Змейно на Радка думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
много ме хитро излъга,
излъга, да ме измами.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016