* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Слънце зад гора залязва,
зад гора, Рила планина.
Зад гора има полянка,
на полянката манастир,
в манастира килийка,
в килийката Мария -
Христа й Бога добила.
Кат го й Марийка добила,
навънка не е излязвала.
Сега се кани да излиза,
кани се и излязла,
със злат ръжен се подпира,
злати простилци простира.
Отдолу идат две коля,
едните коля със сено,
другите със снопи.
Ангел Марийка думаше:
- Мож ли запали сеното?
Марийка дума на Ангел:
- Снопите ще запаля,
ама сеното не мога,
че има билки всякакви.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016