* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла й звезда звездица
горе на моста, русенския;
не било звезда звездица,
най била Радка змейница,
змейница змейче добила.
Три дни навън не излязла,
на четвъртия ден изляла,
златно корито изнася,
на златен се ръжен подпира,
ленени пелени простира.
Отгоре идат три коли -
първата й пълна със снопи,
втората й пълна със сено,
третата пълна със тръни.
Радка на змейно думаше:
- Змейно ле, либе змейно ле,
като си силен и вилен,
можеш ли си коли запали?
Змейно на Радка думаше:
- Снопи и тръни ще изгоря,
ала сеното не мога,
защото има, Радке,
всякакви билки разделки.
Ако си сеното запаля,
ние ще се двама разделим.
Дорде си змей издума,
снопи и тръни пламнаха.
Радка е хитра, разумна,
с шепа огън взела
и си сеното запали.
Змей от Радка бягаше
и си на Радка думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
защо ме хитро налъга?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016