* * *

Заради мома изоставил стадото си - кучетата го забравили

Стойне, Стойне, бело Стойне!
Залюбила е бяла Стойна,
млад Иван, вакъл овчар.
Докато се те любили,
той при стадо не отиде, (2)
стадото си да види.
Когато се завърнал,
кучета го залаяли, (2)
овци го напуснали.
Че извади млад Иван,
млад Иван, вакъл овчар,
меден кавал сладкопоен.
С меден си кавал той засвири,
стадото си да събере.
Че тогава кучета са го познали,
кучета са го познали
и при него се върнали.
И овце са го познали, (2)
и при него се върнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019