* * *

Заради мома изоставил стадото си - кучетата го забравили

Дено, Дено, вакла Дено!
Залюбила вакла Дена,
вакла Дена дели Дима;
любили се малко-много,
три години и половина.
Как се бяха залюбили,
той при стадо не отиде,
нето Дена при дружките.
Снощи стана, та отиде,
кучета го не познали,
не познали, залаяли го,
овчарите го нарукаха
и по турски му казаха:
- Ура, ура, хърсъз гилди,
хърсъз гилди, куюм чълдъ!
Та се върна дели Димо,
та отиде у Денини,
та повика на вратата:
- Стани, Дено, отвори ми,
да развалим магията,
че ми къща не познаха!
Вакла Дена отговаря:
- Абре, Димо, дели Димо,
магията - моето лице,
моето лице, моята снага!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019