* * *

Предупреждение за опасен празник (да не ходи на седянка)

Имала мама една дъщеря,
много й чеиз направи
и мисли да я ожени
за хубавичък Иванча.
Иванчо един на мама,
като един стрък босилек,
като фиданка в градинка.
Велика дума буля си:
- Я хайде, буле, я хайде
лозето да прекопаем.
Отишли, лози копали,
рано са лозе свършили,
тръгнали да си отиват.
Край гробищата минали,
Велика дума буля си:
- Какво е хубаво туй село,
дали ще болна да лежа,
или ще скоро да умра?
Буля Велика думаше:
- Мари калино Велико,
не думай, мари, таз дума,
ти не си, мари, за тука.
Кога си у тях отишли,
тя влезе келпен да тъче.
Мама Велико думаше:
- Велико, синко Велико,
днеска е, мари, зъл празник,
зъл празник - зимен Гергьовден!
Дорде мама си издума
Велика дума мама си:
- Постилай, мамо, да лягам.
Дорде мама й постели,
Велика глава прикрива
и богу душа предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020