* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Поляната Росаля (...) се намерва в Яаларската мера на северозапад от Търново, между селата Яалари, Дичин и Лисичари - насред полето. През тази поляна минава един подземен подкоп, който се продължава от селото Мусина до едновремешния град Никюп, което е място от 4 часа. На югозапад от Росаля, нещо 1/2 разстояние се намерва тъй наречения Дикили-таш, който е направен от големи канари, издялани четвъртито и въздигнати една върху друга като минаре. Върху тези два паметника - върху подземния подкоп и върху Дикили-таш, съществува следующото предание:

Живели едно време: Крал Марко и Дели-Белю Костурянина. Те се влюбили и двамата в една мома, и онзи иска да я вземе за жена, и другия тоже иска. Препирали се, що се препирали, най-подир се условили: Крал Марко да прави кула до небето, а Дели-Белю воденица на Никюп, която ще се кара с вода, проводена под земята от рекичката Пещера, която се намерва до селото Мусина. Работили что работили, най-подир Крал Марко наближил да изкарва кулата; но тъй както момата обичала повече Дели-Беля, то тя повикала Крал Марка и го преспала на коленете си, като го поскала. В туй време Дели-Белю изкарва водата и воденицата, и я пуща да върви. Щом потръгнали търкалетата на воденицата, Крал Марко от шума им се стресва и от стресванието си ритва кулата и я събаря, и сега останала висока само на 25 аршина нещо. Това го разказва народното предание, а човек, като ги разгледа добре, ще види, че подземната вада е направена от толкова далечно място за Никюп с цел да орошава града по време на обсадата от страната на неприятелите, тъй щото с това да може да издържи дългата обсада. Сега вода в тази вада не тече и затуй по-напред аз я нарекох подземен подкоп...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016