* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Синойч' Йово на Стамбола дойде,
одма юнак оной болен легна,
па го праша своя стара майка:
- Ейди, майко, моя мила майко,
камо ми га моя верна люба?
- Ел ме питаш, Йово мили синко,
ел ме питаш, право кье ти кажам -
твоя люба ти се омужило,
омужило за твой побратима
и стигнала едно мушко чедо
и го зоват твойето име.
Изговори Йово добър юнак:
- Ел ме чуеш, моя стара майко!
Ти додай ми телитун тамбуре,
я кье идам драги у дворови,
кье й седнем доле под пенджери,
па кье свирнем телитун тамбуре -
кье излезе драга на пенджери.
Па отишел драги у дворови,
па е седнал драги под пенджери,
па ми стегнал телитун тамбуре,
па излегла драга на пенджери,
па говори драга от пенджери:
- Ели, Йово, ти си добър юнак?
Ела вамо горе на дивани,
кье пийемо кафе шекерлийо,
кье пийемо ракия амберлия.
Па се качил Йово на дивани,
па ми седнал горе на кревати,
па ми пийе кафе шекерлийо,
ем ми пийе ракия амберлия.
Ми повика негова верна драга:
- Ейди, драго, моя верна любо,
камо ти го поверникот твои?
- Ел ме питаш, Йово, мои верен!
Ел ме, питаш, право кье ти кажем:
любовникът ми се погинало,
погинало у рамни (...)
Па ми стана Йово добър юнак,
па ми фати негова верна люба,
па ми фати за нейзине руке,
га растегна на четири стране.
Па ми зеде нейзино мушко чедо.
го донесе своя верна кукя,
й говори своя стара майко:
- Ейди, майко, моя старо майко,
моя люба и я го погинаф
и й зедоф мойе мушко чедо.
що го зоват на мойето име!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016