* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Снощи пристигна млад Стоян,
от дълга пътя, от Цариград.
Стоян на порти похлопа,
конче му с крак потропа,
че е излязла Тодорка,
че му кончето поела.
Стоян Тодорки думаше:
- В топли го дами заведи,
със бял го ориз назоби,
с руйно вино го напои.
Не го Тодорка назоби,
не го Тодорка напои,
на конче крака вжилила,
Стояна сладко приспала,
сабя му затуткалия,
пушка му с калай заляла.
Излезе горе в собата
и се хубаво премени,
вдигнала менци на рамо,
и си за вода отиде
на Бельовите кладенци.
Три пъти менци налива,
налива и ги излива,
доде я види млад Белчо,
млад Белчо, млада войвода,
и си на Беля думаше:
- Бельо льо, млада войводо,
сега му е, Бельо, времето
дома да си дойдете,
Стояна да си хванете.
Като си вкъщи отиде,
и си Стояна събуди,
и на Стояна думаше:
- Двора се, Стояне, напълни
с Бельовата вярна дружина.
Като се Стоян събуди,
посегна Стоян към пушка,
пушка му с калай заляна,
посегна със сабя да сече,
сабя му затуткалена.
В топли си дами отиде,
да вземе с конче да бяга,
на конче крака вжилени.
Бельо Стояну думаше:
- Събери нейни роднини,
нейни роднини и твоите,
а че си огън наклади
и я в рогозка загъни,
и я на огън изгори.
Както си тебе издаде,
тъй ще и мене предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016