* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Бельо по двори ходеше -
по двори, по бълдарани -
и си Калинки думаше:
- Калинке, булка хубава,
яла ми млада пристани!
Калинка Бельом думаше:
- Почакай, Бельо, не бързай!
Ки прата Марко на нива
и стара майка на лозе,
ки вкарам крави в агъли,
малки теленца в огради,
ки преспа дете в люлката.
Сама за вода ки идам
от Стойчов студен кладенец
и там ти, Бельо, пристана.
Вкарала крави в агъли
и дребни теленца в огради,
турила дете в люлката
и не си взела ведрата,
ами си взела дрехите,
та че до Бельом пристана,
пристана, та му уйдиса.
Тръгнали в пътю да върват.
На пътю Марко срещнали -
Марко си от лов идеше.
Марко си Бельом думаше:
- Бельо ле, пръмактарю ле,
дали ти е коню товарен,
дали със тежко имане,
али ти булче пристана,
пристана, та ти уйдиса!
Бельо си Марком думаше:
- Марко ле, млада войводо,
не ми е коньо товарен,
нито със тежко имане,
ала ми булче пристана,
хубава булка Калинка.
Бельо във пътю си тръгнал,
Марко си Бельом извика:
- Почакай, Бельо, почакай,
аз да й дарба дарувам,
шапа алтъни дарувам!
Калинка - хитра, разумна,
дръпнала чумбер над очи,
да не я Марко познае,
на Марко ръка целува.
И пак си в пътя тръгнали.
По пътя майка срещнали.
Майка Калинка познала,
познала и продумнала:
- Калинко, булка хубаво,
що стори, булки, направи,
та си до Бельо пристана?
Калинка майци думаше:
- Я върви, мале, във пътю,
дребни си сълзи не рони,
да не се Марко догади,
да не се Марко разсърди,
разсърди и се разгневи,
аз да се назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016