* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
по двори, по калдъръми,
дребни си сълзи ронеше
и люти клетви кълнеше:
- Бог да убие, порази
тоз Марко, тоз хайдутина!
Мене ми вече дотегна,
дотегна, още омръзна
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
хайдушки глави да крия,
че всяка вечер донася
по две-три хайдушки глави,
снощи ми Марко донесе
на мойто братче главата.
Няма ли юнак над юнак,
мене от него отърве,
не мога вече да търпя
ще взема да се погубя?!
Отде я чува, зачува
Вельо ми, младо търговче,
търговче, още войвода
и той със конче минава
и на Грозданка продума:
- Грозданке, булче Марково,
защо тъй жално ти плачеш,
какво ти й Марко дотегнал?
Грозданка дума Велю:
- Вельо ле, младо търговче,
търговче, млада войвода,
хай да се двама вземеме,
от Марко да ме отървеш!
Велю Грозданка продума:
- Грозданке, любе Грозданке,
помниш ли, любе, помниш ли,
кога ний бяхме тъй млади,
а че се двамка любихме,
твоята майка проклета,
тя те на мене не даде?
Съгласен да се вземеме,
как ще се скрийме от Марко,
ако ни Марко улови,
на двамка глави ще вземе.
Грозданка Велю продума:
- Ти карай конче напреде,
накрай село га излезеш,
там има чешма шарена,
на чешма да се отбиеш,
кончето да си напоиш!
Аз малко ще се забавя
и по-подиря ще дойда,
от там ще да ти пристана.
Щом са рекли и сторили.
Велю на чешма отива,
таман си конче напои
и Грозданка са задава.
Тя се на конче покачи,
на конче отзад след Велю.
Той на Грозданка продума:
- Я вземи бял ямурлука
да се със него прикриеш!
И тя ямурлук метнала,
тръгнали двамка със конче.
Нали им Господ помогна,
хем ситна роса зарося,
хем тъмна мъгла припадна.
Велю Грозданка думаше:
- Ако ни Марко пресрещне,
аз лесно ще го измамя!
Минаха поле широко,
навлизат в гора зелена,
ей, че ги Марко пресрещна,
отдалеч Велю той позна,
възпря си конче, попита:
- Де ходи, Вельо, де скита?
Велю на Марко продума:
- Аз ходих, Марко, нал знаеш,
лика прилика да търся,
търсих си и намерих си,
ей го отзад под ямурлук.
Марко тогава извика:
- Я ямурлука отметни,
в лицето да я погледам,
мяза ли барем за тебе!
Велю на Марко продума:
- Марко ле, млада войводо,
нали се на мен обеща,
на мене кум ти да станеш,
а кум кумица не гледа,
докато не са венчее,
че е грехота от Бога.
Марко във Бога вярваше,
та бутна конче и тръгна,
само се Марко обърна,
обърна и му продума:
- Хайде, да ти е честито!
Велю с Грозданка замина.
Марко в дома си га стигна,
от конче кога той слезе,
отдалеч се извика:
- Я излез, любе Грозданке,
кончето да ми поемеш,
в яхъри да го завържеш!
Не е излязла Грозданка,
а най изляла майка му
и тя на Марко продума:
- Грозданка, твоето булче,
тя си на Велю пристана!
Кипна ми Марко ядосан,
бързо кончето възседна,
та се назаде повърна
и рече да ги настигне.
Кога до двори достигна,
до Велювите сараи,
портите бяха желязни
и със ключ са заключени.
Погледна Марко, помисли,
не може в двора да влезе,
щото е и Велю войвода,
и се назаде повърна,
че събра Марко, понабра
до седемдесет юнака.
Към гора кога тръгнаха,
той си сабята извади
и си кончето посече
от големите ядове,
от големите кахъри
и тъй момчета продума:
- Момчета, млади юнаци,
от тук нататък със вази
юнаци ще се покажем!
Ходили в гори зелени,
ходили, хайдутували
цели ми девет години,
ни стрижан Марко, ни бръснат,
коса до кръста е пуснал,
брада до гърди люлее.
На десетата година
той на момчета продума:
- Момчета, млади юнаци,
аз ще се с вази разделя,
по-далеч от вас ще ида,
но скоро ще се завърна.
И тръгна Марко, замина.
Кога от гора излезе,
само със сабята беше,
та я на кръста опаса,
надметна расо над нея,
божешко, още просешко,
че се на просяк приправи,
във Вельово село отиде,
на тяхната селска чешма.
Слънцето беше на ручок,
той до чешмата поседна,
просешко блюдо остави
и почна книжка да чете.
Който на чешма отиде
водица да си налее,
на него пара се пуща.
Ето се Грозданка задала,
хубава булка, гиздава,
десет години веч стана,
не си лице изменила.
Марко га отдалеч позна,
но все едно, че не гледа.
Грозданка на чешма дойде
и сегна, вода наля си,
побръкна в джоба за пара,
ала във джоба нямаше,
и си на просяк продума:
- Просяко, още божиче,
я ела с мене у дома,
у дома да те нахраня,
на теб подарък да дада!
Марко и това чакаше,
тръгна след нея да върви.
В дворите кога влязоха,
тя се назаде повърна
портата да си затвори,
той га под око гледаше
и й киляфа кроеше.
Двамка в къщи отиват,
тя си менците остави
и двама в къщи влязоха.
Таман двамата седнаха,
Велю се в двора зададе,
кротко просяка поздрави,
само че не го ръкоса.
Грозданка, булка хубава,
сладко му ядене сложи
и руйно вино почерпи,
па си на Велю продума:
- Той беше на селска чешма
и всички хора, де идат,
водица да си налеят,
пара на него подават.
Аз нямах пара във мене,
просяка да си подаря,
затуй го дома повиках
да го нагостя, напоя.
А Велю тогаз продума:
- Аз ще му парица подам!
Марко кипна ядосан,
бързо на крака изправи,
бързо расото той хвърли,
извади сабя във ръка
и на Грозданка продума:
- Не можа да ме познаеш!
Тогаз Грозданка го позна
и почна сълзи да рони.
Марко със сабля посегна,
на нея глава отряза
и тъй на Велю продума:
- Велю ле, млада войводо,
що ми доброто забрави,
а ме и хитро излъга?
Велю на Марко продума:
- Прощавай, Марко, войводо!
Марко със сабля посегна
и него глава отряза.
Кога навънка излиза,
когато долу той слезе,
мъжка им рожба изрева.
Марко се назад повърна
и него глава отряза,
и сам си Марко продума:
- Тва беше зарад майка ти!
По майка ти от ядове
в гора зелена излязох,
кахъри да си разтуша.
Стана ми десет години,
ядове не си разтуших
и затуй ази туй реших,
да дойда да си отмъща,
сега кахъри разтуших.
И пак в гората отиде,
млади момчета поведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016