* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма
да дойде, да му пристана,
от Бельо да ме отърве,
от Бельо, от хайдутина,
че на мене ми дотегна.
Марко Маринки продума:
- На мене да ми пристанеш,
аз ще те от Бельо отърва!
Маринка Марко продума:
- Не бива, Марко, не става!
Нали си с Бельо побратим,
ако ни Бельо угади,
главите ще ни изреже.
Че му Маринка пристана.
Веде я Марко, заведе
долу в долната чаршия,
купил й дрехи булкински,
купил й було до земя
и я на конче преметна,
за Марково село тръгнали.
Наели гора зелена.
Бельо край пътя седеше
и си сабята точеше,
и си на Марко думаше:
- Марко ле, мой побратиме,
да не ти мома пристана?
- Снощи ми, Бельо, пристана.
Като по пътя вървяхме,
един си други думахме:
"Кого най-напред срещнеме,
кум ще да го правиме!"
Тебе най-напред срещаме,
тебе ще кум да правиме.
Нали се Бельо зарадва
и си на Марко продума:
- Дай да ти видя булчето,
дали ти й, Марко, прилика,
както на мене Маринка.
Марко на Бельо продума:
- Не бива, Бельо, не става -
нали си чувал от стари -
булка под було не дума,
нито я кума поглежда,
дор я на прошка не вика.
Още се Бельо зарадва,
че си кончето възседна,
и си във къщи отиде.
Отвънка вика Маринка:
- Стягай се, Маринке, радвай се,
млада ще кума да станеш,
Марко му мома пристана!
Не е излязла Маринка,
най е излязла майка му.
Бельо мами си продума:
- Къде е, мамо, Маринка?
- Маринка снощи пристана
на Марко, твоя побратим.
Нали се Бельо разсърди,
че закла Бельо майка си,
че си кончето възседна,
подир Маркови отиде.
Таман до порти достигна,
Марко си порти заключи.
Още се Бельо разсърди,
заклал си Бельо кончето
и на Маринка продума:
- Девет години ще ходя,
пак ще ти глава отрежа!
Че ходил девет години,
пуснал е брада до пояс
и се на просяк обърнал.
Тръгнал от село на село
и в Марково село отива,
на Маркови порти похлопа.
Че е излязла Маринка.
Маринка Бельо попита:
- Бре ой те тебе, просяко,
ти като ходиш в селата,
не си ли чувал за Бельо,
за Бельо, за хайдутина?
Просяк Маринки продума:
- Аз вчера бях у Бельови
и на Бельо му струваха,
пък на мене ми дадоха,
негова пръстен да нося.
Че се Маринка зарадва
и тя на Бельо продума:
- Чакай, аз да те надаря
с едно блюдо жълтици.
Бельо жълтици не гледа,
най си сабята извади,
че й главата отряза
и я от Бельо отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016