* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марко му гости дойдоха,
Марко го няма у дома.
Грозданка булка й хубава,
че си на Велчо пристана,
станала й рано в неделя,
донела й вода неделска,
че си детето окъпа
и го в люлките турнала,
и му е песна запяла:
- Нани ми люлю, детенце,
детенце, холам, момченце!
на Велчо праматарана.
Вървяли що са вървяли,
минали гора зелена,
наели поле широко,
срещба им иде млад Марко
в негова златна кочия,
че си двамата тръгнали.
Вървели, що повървели,
минали поле широко,
поели гора зелена,
сред гора Марко срещнали.
Марко на Белчо думаше:
- Я стой, Белчо, почакай
кво ми примяза, Белчо льо,
твоето булче на мойта,
на мойто булче Грозданка.
Белчо не сидя, не чака,
ми си конете удари,
право на пътя отиде.
Марко си у тях отиде,
отдалеч иди, ем вика:
- Грозденке, булка хубава,
я излез ми, либе, отвори.
Не е изляла Грозданка,
най е изляла майка му,
Марко майка си питаше:
- Мале мо, стара мале мо,
къде е, мале, Грозданка,
та са по двори не вижда.
Мама на Марко думаше:
- Синко Марко льо, Марко льо,
откакто си, сино, ти излял,
оттогав я няма Грозданка,
отишла й, синко, за вода
на хайдушкото кладенче,
отишла, не се върнала.
Марко си нищо не рече,
той си на конче думаше:
- Конче ле мое хранено,
хранено, конче, тъфрено,
ако Грозданка достигнеш,
главата жа ти позлатя,
краката жа ти посребря,
аку Грозданка не стигнеш,
главата жа ти отрежа.
Хукнало конче да бяга,
бягало, колко можало,
колко до Белчо стигнали,
Белчу си порти притвори,
конче Грозданка настигна,
Марко се люто разсърди,
че му главата отряза,
че остана Марко, че остана,
без конче, Марко й без булче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016