* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Янинка, ле,
Янинко, моме хубава,
пред Великден в Разпети петък:
- Що ми се е додеяло
от тая къща богата,
от тия люге джелепи,
джелепи, та па неслога,
най-много от първо либе.
Да има къде, ке бегам,
накъде, море, по кого?
Дочул я Петре търговец,
па на Янинка говори:
- Айде, Янинко, сос мене,
сос мене, мари, по мене!
Янинка вели говори:
- Много си, Петре, почакал,
чекал си, Петре, почекай!
На голем ден на Великден
всичките ке се разнесат -
свекър, свекърва на черква,
зълви, девери на хоро,
младото момче в гората,
в гората, море, на лова,
и аз по тебе ке бегам!
Чекал си Петре, почекал
до голем ден до Великден.
Всичките са се разнели:
свекър, свекърва на черква,
зълви, девери на хоро,
младото момче у гора,
у гора, море, на лова.
Тогай Янинка бегала.
Заминали са край черква,
видел я свекър, свекърва,
помежду си продумали:
- Бре, каква харна невеста,
се като наша Янинка!
Заминали покрай хоро,
видоха я зълви, девери,
они са си продумали:
- Бре, каква харна невеста,
се като наша Янинка!
Заминали са през гора,
видели са я ловджиите,
догледа я младо момче:
- Бре, каква харна невеста,
се като моя Янинка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016