* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Пойде Марко Краина да варди,
бой да бие, Краина да варди.
Не мина се ни много, ни мало,
не мина се ни цела неделя,
отка Марко на Краина ойде,
посили се Илия Смилянин,
посили се, Бог да го убие,
та бастиса клисури и друми
и бастиса Качанското поле,
и бастиса Марко равни двори,
и залиби Марковото либе,
и зароби Марко мила сестра -
първо либе за либе го взема,
стара майка за стара робиня,
млада сестра - млада измекярка,
мало дете за младо сеизче.
Минали са тамън три години,
па се върна Марко от Краина,
що да види Марко, що да чуе -
рамни двори пусти запустели,
запустели, бел пелин орасли,
чардаци му ситна паоджина,
бели порти гъби гъбясали.
По двор оди Марко добър юнак,
по двор оди, дребни сълзи рони,
в къщи влезне, тънки пръсти кърши:
- Леле, мале, леле, стара мале,
стара беше, поминала си се!
Мила сестро, къде ли се дена?
Мома беше, оженила си се!
Първо либе, къде ли се дена?
Младо беше, оженило си се.
Мъжко дете, къде ли се дена?
Мънинко е, харизали са го!
Дочула го ерлийкя комшийкя,
па Маркоти потийо говори:
- Леле, Марко, леле, добър юнак,
слушай, Марко, я що че ти кажем!
Отка тизе на Краина ойде,
Бог убил го Илия Смилянин,
посили се от Смиляна града,
та бастиса клисури и друми,
и бастиса Качанското поле,
и бастиса твои равни двори,
и зароби твоя стара майкя,
зароби я за стара робиня,
мила сестра - млада измекярка,
мъжко дете за младо сеизче,
първо либе за либе го взема.
Повърна се Марко от Краина,
та си седе още три месеца,
та разпущи коси калугерски,
та разпущи брада калугерска,
па си мина през нова пазара,
та си купи дрехи калугерски,
па си стана деда калугера.
Па си ойде у Смиляна града,
па си виде Смилянка девойка,
да си носи стомни студна вода.
Отговаря деда калугера:
- Фала тебе, Смилянко девойко,
сложи стомни, та ми дай водица!
Отговаря Смилянка девойка:
- Фала тебе, дедо калугере,
мене ме е майка заклинала
на друм стомни да ми не напиват.
Скарай коня още по-надолу,
долу седи Илия Смилянин,
пред портите камик аретлия,
у камико, бре, студена чешма,
пред камико сребърно корито,
там че пиеш и кон че напоиш.
Скара коня деда калугера,
скара коня още по-надолу,
тамо виде, бре, студена чешма,
до чешмата хубава невеста,
че си точи ведро студна вода.
Отговаря деда калугера:
- Фала тебе, хубава невесто,
да може ли вода да ми дадеш,
да ми дадеш водица да пийнем,
да не слазям от добрата коня?
Отговаря хубава невеста:
- Я прощавай, дедо калугере,
може, може, оти да не може,
но не смеем вода да ти дадем.
Проклет да е Илия Смилянина,
дека гледа от високи чардак!
Че те питам, право да ми кажеш:
дека найде Марко Шарка коня,
дека найде Марко златен пръстен,
дека найде Марковата сабля,
дека найде Марко златна юзда,
дека найде Марко синьо седло?
Отговаря деда калугера:
- Фала тебе, хубава невесто,
помина се Марко на Краина,
увзел съм му коня за укопа,
увзел съм му пръстен за двадесе,
увзел съм му седло за равнене,
увзел съм му сабля за година,
увзел съм му юзда за половин.
Жално плаче хубава невеста,
жално плаче, дребнои сълзи рони,
Шарко коня у очи целива:
- Леле, Шарко, леле, добра коньо,
колко сам ти зобчица давала,
кога пойде Марко по друмове!
Дочул я Илия Смилянин,
па си дойде Илия Смилянин,
па разпитва деда калугера,
какво умре Марко на Краина.
Отговаря дедо калугера:
- Силно го е глава заболела
и си умре Марко, та невиден,
ни го виде Марковото либе,
ни го виде Марковата майкя,
ни го виде Марковото дете.
Зарадва се Илия Смилянин,
па на либе потийо говори:
- Хайде, либе, госкье да направим,
че е умрел Марко на Краина,
че поканим деда калугера!
Па покани свирки и тупани,
па покани цела своя рода.
Засвириа свирки и тупани,
разигра се Илия Смилянин,
че е умрел Марко на Краина.
Отговаря дедо калугера:
- Фала тебе, Илия Смилянин,
та може ли хоро да играем,
да играе дедо калугера,
да играе хоро калугерско -
доволен съм що си ме поканил!
Разигра се деда калугера,
разигра се хоро калугерско.
Отговаря Илия Смилянин:
- Леком лечи, дедо калугере,
потроши ми врати от железо,
потроши ми високи чардаци,
потроши ми джамлии пенджери!
Отговаря деда калугера:
- Фала тебе, Илийо Смилянин,
кой ти жали врати от железо,
кой ти жали високи чардаци,
кой ти жали джамлии пенджери?
Я кье вземам твоя руса глава -
ти зароби моя стара майкя,
ти зароби моя мила сестра,
ти зароби мое мъжко дете,
тизе водеш мое първо либе!
Разшета се деда калугера,
врътна сабля, глава отсече
и си взема Марко първо либе,
и си взема Марко мила сестра,
и си взема Марко стара майкя,
и си взема Марко мъжко дете,
па се върна Марко на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016