|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Писмо пише господар Никола,
та го прати Гюрици на двори
да си иде Гюрица войвода,
да си иде на Бино Косово
да си бъде перви у ордия.
А Гюро се току чудом чуди,
како Гюро у ордия ч' иде.
Още са му мънинки дечица,
кому Гюро деца че остави,
нема кому деца ди остави.
Проговори Гюриното либе:
- Фала тебе, Гюро, мой стопанин,
иди, Гюро, на Бино Косово,
да си бъдеш перви у ордия,
по-лепо чем деца да ти чувам!
Гюро ойде на Бино Косово,
оставил е мънинки дечица,
със дечица нихна стара майкя.
Кога Гюро на войска отиде,
па си дойде Дука посилника,
та закара Гюровото любе
и закара Гюри две дечица.
Гюро седе у гъста ордия,
седе Гюро девет годин дъна.
Кога Гюро од войската дойде,
па затражи свойе пръвно либе,
па затражи две мили дечица.
Заминува под Дуката града,
под Дуката две малки дечица,
де върляха тоя мермер камик.
По-младото старото надхвърля,
по-старото на младото каже;
- Хвърляй, брате, хвърляй да нахвърлим,
да я съм си, брате умалело,
еве три дни хлеб не съм ручало,
а четири вода не съм пило!
Замина ги Гюрица войвода,
замина си две малки дечица,
замини ги, па си по друм иде.
Па си дума Гюрица войвода,
на ум има, за деца си мисли,
като ка са негови дечица.
Замина ги Гюрица войвода,
та си тражи нему пръвно либе.
Кога ойде у Дуката града,
тамо найде нему пръвно либе.
Па си дума Гюрица войвода:
- Фала тебе, мойе пръвно либе,
що не седиш на мой дворове,
нел си дошла у Дуката града?
Па си забра свойе пръвно либе
и си забра две малки дечица,
закара ги на свой дворове.
Па се върни Гюрица войвода,
па си ойде у Дуката града,
па си тражи Дука посилника,
па си найде Дука посилника.
Кога найде Дука посилника,
опита го, дека Дука седи,
дека седи Дука посилника.
Повърна се Гюрица войвода,
повърна се у хладни механи,
предреши се Гюрица войвода,
предреши се дрехи калуджерски,
облекъл е дрехи калуджерски.
Па си везе този ситно книже,
па си ойде Дуку на дворове,
па питува Дука посилника:
- Фала тебе, Дуко посилниче,
да ми пишеш малко милостивна,
да я съм си от Света Горица,
от горица од Илиндар манастир,
та си ходим по Дуката града,
та писуем азе милостивна!
Що че пишеш, Дуко посилниче?
Потписа си Дука милостивна,
потписа си хиляда дукати.
Проговорл Гюрица войвода:
- Фала тебе, Дука посилника,
като даваш хилядо дукати,
я че дадем кръчма да пиеме!
Па седнаха у хладна одаи,
та са пили вино тройогодско.
Упил се е Дуко посилника,
разигра се Дуко посилника,
хвана Дуко хоро да играе.
Па му дума Гюрица войвода:
- Я поседни, Дуко посилнико,
я чем малко хоро да играем!
Ка си стана Гюрица войвода,
разигра се налево, надесно,
па си търгна сабля на сглабове,
та погуби Дука посилника,
па си ойде на свои дворове.
София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942, № 85 - "Гюро войвода и
Дуко кеседжия - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|