* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и пита:
- Кой има булче, и кой няма,
да дойде да му пристана,
да ме от Бела отърве,
от Бела, от хайдутина,
деня се порти не отварят,
а нощя не се затварят...
Марко Маринка думаше:
- Хайде ми, Маринке, пристани,
аз ще те от Беля отърва,
от Беля, от хайдутина.
Маринка на Марко продума:
- Как ще ме, Марко, отървеш,
като ти й Бельо побратим?
Той ще ни срещне някъде,
главите ще ни отреже?!
Марко Маринке думаше:
- Не бой се, мари, Маринке,
аз ще го хитро излъжа.
Маринка на Марка пристана,
че я на конче възкачи.
Вървели и си думали,
когото срещнат най-напред,
той ще им бъде кръстника.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
в сред гора дърво високо,
под дърво Бельо седеше,
остра си сабя точеше.
Когато го Марко видя,
той на Бельо продума:
- Бельо ле, побратиме,
аз се, Бельо, ожених,
вървяхме и си думахме,
когото срещнем най-напред,
той ще ни бъде кръстника.
И тебе, Бельо, срещнахме,
ти ще ни бъдеш кръстника!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016