* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Зажени се Гино от Латине,
затражило Марко, кум да иде,
ала Марко майка си питуе:
- Вала тебе, моя стара мамо,
де се жени Гине от Латине,
па ме иска, мале, кум да съм му -
дали д' идем или да не идем?
А майка му тийом отговори:
- Немой, синко, немой да си идеш -
латинци су млого гяволити,
голема че измама да стане.
Ала Марко майка не послуша,
отиде си у Латина града.
Лепо га е Гине посрещнало:
- Добре дошел, Марко, мили куме!
Уведе го у хладни одае,
па на Марко тийо проговаря:
- Вала тебе, Марко, мили куме,
я ми додай Шарка добра коня,
че доведем прелепа невеста,
ти че, Марко, млади да ни венчаш.
Нели си е Марко глупарина,
де си даде Шарка добра коня,
па се качи Гине от Латине,
та прегази той сине езере,
та отиде у Прилепа града.
Па си ока млада Марковица:
- Вала тебе, млада Марковице,
марко ойде мене кум да ми е,
а он си е грозен и одличен,
че си нема той млада кумица.
Марковица свекърва питуе:
- Вала тебе, ти мой свекърво,
заручил е Марко от Латине -
он кум че е, и я па кумица.
А свекърва Елени говори:
- Я си седи, моя мила снахо -
латинци су млого гяволити,
голема че измама да стане.
Али она свекърви говори:
- Я че идем, Марко да не жали.
Па увлезе у хладни яхъри,
та изведе конче тригодишно.
Гине яха Шарка добра коня,
а Елена конче тригодишно,
та стигнаха до Синьо езеро.
Ка минаше отут Синьо езеро,
проговаря Гине от Латине:
- Вяла тебе, млада Марковице,
не те водим, кумица да будеш,
на че будеш прелепа невеста.
Помрени си твои черни очи,
да не би ни па Марко познало!
Ка отоше Гини на дворове,
уведе си той млада невеста -
сълзи рони, Бог да я убие,
сълзи рони и у Марка гледа.
Па се диже Марко да ги венча.
Кага да им пръстеня размени,
а она га за рука стиснала,
а Марко се това и не сеча.
Кон му цвили из хладни яхъри,
кон си цвили и на Марка дума:
- Вала тебе, Марко будалино,
защо венча хубава Елена?
А Марко си на Гине говори:
- Вала тебе, кумашине Гине,
защо плаче младата невеста -
дали си е млого отдалече,
или нема никаква родица?
А она му с око намигнала,
та кага си пръстен показала,
марко виде, че е ньему либе.
Ка се диже Марко добър юнак,
излезоше на двор на мегдани,
та си взема тая остра сабля -
сви сватбари под нож е турило,
а на Гине руке е отсякло,
и отсече ноге до колена.
Па си забра хубава Елена,
та отоше на Прилепа града.
Провикна се Марко добър юнак,
провикна се, на майка си ока:
- Леле, мале, леле, стара мале,
що ти каза, всичко ни постиже!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016