* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка двори метеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
нямам ли нийде никого,
от Веля да ме избави,
че ми е вече додяло
кървави дрипи да пера,
от остри саби да мием.
Марко в пътя вървеше
и си Марко зачу Гроздана.
- Мари, невясто Гроздано,
аз се наем наемам
от Веля да те избавя.
Ако се, невясто, наемаш
Велювът синджир да вземеш,
синджирът с амаилят,
дето го куршум не вата
и дето го сабя не реже.
Я Грозданка му ромони:
- Наема си се Гроздана
Велювът синджир да вземе.
Я га ми се мръкнало
дойде си Велю, Вельо ле.
Вечеряли и легнали.
Тя му Гроздана окраде
синджирът с амаилят,
че е с Марка тръгнала.
Кога се Велю събуди,
той си кончето подбоде
и конята си думате:
- Върви, коньо, да вървиме,
Марка да си застигнем
и Гроздана да отнемем.
Велювата бърза коня,
спомена млади години,
но ногите се секът, не върът.
Слезе Велю от коня
и главата му отряза,
свали си дрешки юнашки,
надяна дрехи просешки
и тръгна с просяците.
На девет села отиде,
той си Гроздана не найде,
на десетото отиде
и там си Гроздана намери,
там си й ножа заби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016