* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми
и се на Бога молеше:
- Няма ли, Боже, няма ли
някому да си пристана?
Бактисах, Боже, бактисах
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
човешки глави да крия!
Отде се Белчо обади,
Белчо Грозданки думаше:
- Грозданке, пиле шарено,
Грозданке, иконо писана,
ела ми, Грозданке, пристани!
Грозданка Белчо думаше:
- Я постой, Белчо, почакай,
да си детенце окъпя!
Тя си детето окъпа,
в златни го плени завила,
в златна го люлка сложила,
награбчи шепа жълтици
и ги на Белча подаде.
Белчо я хвана за ръка
и я на конче възкачи
и със шинела я зави.
Тръгнали тий да пътуват,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
сред гора Марка срещнали.
Марко на Белчо думаше:
Добра ти среща, Белчо ле,
каква си стока накупи?
Белчо на Марка думаше:
- Марко ле, деньом приятел,
мене ми мома пристана,
и тебе кръстник намислих!
Марко на Белча думаше:
- Дал' не е, Белчо, грехота,
млади кръстници да станем?!
Марко си конче подбоде,
и си у тях отиде.
Майка му по двор ходеше,
мъжко му дете носеше,
Марко мами си думаше:
- Къде е, мамо, Грозданка,
млада кръстница ще стане?
Маркова мама думаше:
- Снощи Грозданка пристана
на Белча, твоя приятел!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016