* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка дюли береше
в бахча, в дюловина:
- Кандисав, Боже, бактисав,
няма ли, Боже, няма ли,
няма ли от нейде някой,
да дойде, да ме прибере,
да ме от Бельо отърве.
Кандисав, Боже, бактисав,
ръждиви саби да изтривам,
челяшки глави да крия.
Снощи си, Боже, пак доде,
челяшка ръка донесе,
като я ази погледах,
на мойто братче ръката,
по пръстена я аз познах,
и ази викнах да плача
и как на мене той каза:
"Мари, мълчи, мълчи, Грозданке,
твоята глава да не иде,
твоята при неговата!"
И ази по-бърже си млъкнах.
Велчо край бахча ходеше,
Велчо Грозданка думаше:
- Мо, мълчи, мълчи, Грозданке,
аз ще те от Беля отърва,
хайде, с мене да тръгнеш.
Грозданка на Беля думаше:
- Велчо, ти наш побратим,
че как със тебе да тръгна,
кат Бельо лежи в Балкана,
не можем Балкан премина?
Велчо Грозданке думаше:
- Не бой се, не бой, Грозданке,
като си със мене,
глава да не те заболи.
Че я на коня качи,
и я в пазар заведе,
бяло й було той купи,
бяло й лице забули.
Пък я на коня той качи.
Малко са, много вървели,
минали поле широко,
поели гора зелена,
сред гора дърво високо,
до дърво бистро кладенче,
до кладенчето лежеше
млад Бельо, млада войвода.
Велчо му селям подаде,
Бельо му селям поел,
Бельо на Велчо думаше:
- Велчо ле, ти наш побратиме,
дай да ти видим булчето,
мяза ли аде на тебе,
както мене Грозданка?!
Велчо на Беля думаше:
- Бельо льо, бенюм аркадаш,
от стари хора си чувам,
кум кумица не гледа,
докато не я венчае.
Велчо и Грозданка двамата,
те са на път тръгнали.
Бельо си в тях отиде,
отдалеч Бельо почука,
отблизо Бельо повика:
- Стягай се, стягай, Грозданке,
бяла ще кума да идеш.
Не се обади Грозданка,
най се обади майка му,
майка му Бельо думаше:
- Бельо бе, олум, Бельо би,
Грозданка вчера пристана,
на Велчо, твоя побратим.
Бельо го ядно доядя,
че влезе у тъмни яхъри,
изкара конче хранено,
хранено, път не карано,
в сини седла оседла,
с пъстри колани препаса,
и на кончето тъй дума:
- Конче ле, мое храненче,
ако Грозданка ти стигнеш,
копита ще ти посребря,
глава ще ти позлатя;
ако пък не я пристигнеш,
главата ще ти отрежа,
къс по къс ще те направя,
и по тръните налепя.
Бързо са път тръгнали,
бягали малко, не много,
таман Грозданка и Велчо,
двама си портите затварят,
и Бельо на порти пристига,
Бельо Грозданка думаше:
- Гроздано, мари, Грозданке,
девет ще години ходя,
бяла ще брада изпусна,
торба на рамо ще сложа,
пак ще ти глава отрежа.
Девет се години минало,
Бельо ми, върл хайдутин,
бяла е брада изпуснал,
торба на рамо сложил,
и тръгнал просяк да проси,
от село на село той ходил,
Грозданиното село отишъл,
от махала на махала той ходил,
Грозданкината махала той отишъл,
от къща на къща влязъл,
и у Грозданкината отишъл,
Грозданка дума просяко:
- Като по света ти ходиш,
не си ли чувал за Беля,
за Беля, върл хаидутин,
някъде да са го убили,
или от Бога да е умрял?
Просяк Грозданка думаше:
- Вчера бях в Бельовото село голямо,
майка му помен правеше,
негова пръстен ми даде,
да нося, да споменувам.
Грозданка дума просяко:
- Я ела в дълбоки изби.
Просяк в изби влязъл,
Грозданка дума просяко:
- Разгърни дядо торбата,
да ти жълтици насипя.
Не разгърнал торбата,
а извадил ножче касапско,
и й главата отрязал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016