* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка, булка хубава,
Грозданка дюли береше.
Велчо из пътя вървеше
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
защо дюли береш и плачеш,
защо не ги береш и пееш,
както друга година?
Грозданка на Велчо думаше:
- Как да бера и пея,
станало е девет месеца,
откак Марко войник отиде,
нито си дохожда,
нита ми хабер изпраща.
Тогава се Велчо продума:
- Кой знае от кога Марко е умрял,
ами тръгвай, Грозданке, с мене,
додето си млада и хубава,
додето ти мязът алтъни.
Че се Гразданка съгласи,
и си на венчило продума:
- Чакай ме, Велчо, почакай,
да си у дома отида,
детето да си окъпя,
окъпя, още накърмя,
и тогава с тебе ще дойда.
Като си у дома отишла,
детето си накърмила.
Вземала китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
и с червено було забули,
и си при Велчо отиде.
Че са двамата тръгнали,
във Велчово село да идат,
във Велчовите дворове.
Когато си от село излезли,
насреща им се зададе,
млад войник на кон покачен.
Грозданка на Велчо продума:
- Как ще се, Велчо, разминем,
тоз войник е Марко, моят мъж?!
- Не бой се, не бой, Грозданке,
лесничко ще се разминем.
Марко на Велчо продума:
- Честита да ти е булката,
я й надигни булото,
в лицето да я погледна,
че много ми прилича,
на моята Грозданка.
Велчо на Марко думаше:
- Грешно е, Марко, грешно е,
булка под було да гледаш,
ама аз ще те поканя,
тебе за кръстник ще взема.
Кога си Марко у тях отиде,
майка му дете по двора носеше,
люто си Грозданка кълнеше.
Марко на майка си думаше:
- Къде е моята Грозданка,
та се не вижда по двори,
а ти да разнасяш детето?
Майка му дума, продума:
- Грозданка на Велчо пристана.
Марко се много ядоса
и на кончето си продума:
- Молба ще ти се помоля,
да се назад повърнем,
Грозданка да си вземем.
Конче на Марко продума:
- Молба ще ти се помоля,
Марко льо, чорбаджийо льо,
с руйно вино ще ме напоиш
и с бяло жито нахраниш,
тогава ще двама тръгнем.
Марко го с вино напои,
и с бяло жито нахрани,
и тогава са тръгнали.
Таман до Велчови порти стигнали,
Велчо си порти затварял.
Марко го много доядя.
Извади ножче кръвниче,
и си кончето закла,
и реши просяк да стане.
Десет години просяк ходил,
и кога край Велчови минал,
все една и съща песен пеел.
Грозданка го зачула
и му от порти извикала
да си им песен изпее.
Наринала сахан жълтици
и ги на просяк подала,
а пък той й продумал:
- Булка, изсипи ми ги в пояса.
Тогава я Марко улови
и й главата отряза,
парче по парче режеше,
на Велчовите кучета хвърляше,
и на Грозданка думаше:
- Да знаеш, Грозданке, да знаеш,
как се от дете оставя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016