* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Янинко, Янинко,
еднинка на макя, (2)
една, та ни една.
Просци запросиха
и Марко запросиха,
та си е изпросил
Янинка еднинка,
еднинка на макя,
една, та ни една.
Годежа й беше
на средопостница,
сватбата й беше
страстната неделя,
невестувала е
до ден до Гергьовден.
Провикнала се е
Янинка невеста,
провикнала се е
среде равни двори:
- Боже, мили Боже,
веке ми се досадило,
досадило, додеяло
у тая къща богата,
у тия люде джелепи,
деня у пранье, месенье,
ношкя свила преприданье
на зълви за тънки дари,
на девери за елеци.
Да има нейде некого,
ке бегам, да се не върна.
Дочул я е млади Петър,
па на Янинка говоре:
- Бегай, моме, да бегаме,
доде гора шума има,
рамно поле детелина.
Я Янинка му говоре:
- Чекай ме, Петре, чекай ме
до голем ден до Великден,
свекър, свекърва у черква,
девет девера на хоро,
мили ми зълви на хоро,
първо ми либе на лова,
тогай ке, либе, бегаме
през ткя гори зелени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016