* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и пита:
- Кой има булка, кой нема,
да дойда, да му пристана,
от Беля да ме отърве!
Божне ле, додеяло ми се й
по среди-нощи, божне, да ставам,
кървави ризи да пера,
и остри саби да изтривам,
и от хората да скривам!
Снощи ми вечер донесе
до две ми глави челяшки,
едната беше татюва,
другата беше батюва,
видях ги, божне, познах ги,
ама не смеих да кажа,
да н'би и мен да погуби!
Дорде Маринка издума,
среща й иде едно момче,
едно ми момче латинче,
то на Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
хайде със мене да дойдеш,
на нашто село Латина,
латинска булка да станеш!
Маринка дума на момче:
- Ой ми те, момче латинче,
малко ме нещо почакай,
у дома да си отида,
каквото мога да взема.
Кат си Маринка отишла,
много е нещо навзела,
бърже се назад върнала
и си със момче тръгнала.
Вървели, що са вървели,
досред са пътя стигнали,
среща им иде пътниче,
пътниче, калнодрумниче.
Кат го Маринка видяла,
тя го отдалеч познала.
Маринка дума на момче:
- Ой ми те тебе, бре, момче,
тойзи е пътник мой Бельо,
той сега ще ме убие,
той сега ще ме затрие!
Момче Маринки думаше:
- Не бой се, не бой, Маринке,
я си маръме набули,
че на надолу да гледаш,
той нема да те познае.
Че се Маринка набули.
Бельо на момче думаше:
- Ой ми те тебе, бре, момче,
откъде водиш таз булка?
Момче на Беля думаше:
- Ази си булка намерих,
ама си кръстник не можах,
да дойдеш, да ме венчееш!
Бельо на момче думаше:
- Ой ми те тебе, бре, момче,
малко ме нещо почакай,
до дома да си отида,
аз имам булка хубава,
да ида, да я доведа!
Като си у тях отишъл
и на мама си думаше:
- Къде е, мале, Маринка?
Мама на Беля думаше:
- Маринка, мама, пристана
на едно момче латинче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016