* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из селото ходела,
ходела, мъри, плачела.
- Дъл няма някой отнейде
да дойде, да му пристана,
от Беля да ме отърве,
от Беля, баш байрактар.
Отде я Марко зачува,
Марко Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
я ела, че ми пристани,
от Беля да те отърва,
от Беля, баш байрактара.
Че му Маринка пристана.
Кат през гората вървели,
за Марково село да идат,
Бельо край пътя стоеше,
остра си сабя точеше.
Бельо на Марко думаше:
- Марко льо, мой побратиме,
на булче було повдигни,
булчето да ти честитя.
Марко на Беля думаше:
- Булчето не ми е венчано,
от кръстник прошка то няма.
Пак са двамата тръгнали,
за Марково село да идат.
Бельо си в къщи отива
и майка си запитва:
- Накъде й, мамо, Маринка?
Бельовата майка думаше:
- Маринка, мамо, пристана
на Марко, твоя побратим.
Кат зачу Бельо тез думи,
той се на просяк престори,
закачи торба на рамо,
запаса сабя на кръста,
че ходил Бельо, че просил,
за Марковото село потеглил,
на Марковата порта почукал.
Че си Маринка излъга,
излъга, порти отвори.
Просяка дума Маринка:
- Маринке, добра стопанке,
можеш ли да ме декисаш?
Маринка дума просяка:
- Ще те богато декисам,
ако ме нещо зарадваш.
От село на село, като ходиш,
не си ли чувал за Беля -
дали е жив, дали се й поминал?
Просяка дума Маринка:
- В Бельовото село, кат ходих,
на Бельо година струваха,
Бельо се й - каза - поминал.
Че се Маринка зарадва,
че взема сахан със злато,
да си просяка дикиса.
Че се Маринка наведе,
в дисаги злато да изсипе,
Бельо си сабя извади,
Маринкината глава отряза.
Бельо Маринка думаше:
- Аз нали ти казах, Маринке,
че девет години да минат,
пак ще ти глава отрежа?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016