* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Седнал е Марко кеседжи
да яде, още да пие,
с негова стара майчица.
Хем яде Марко, хем пий
и се под мустак подсмива.
Мама на Марко думаше:
- Синко Марко льо, Марко льо,
що ядеш, синко, що пийш
и се под мустак насмиваш?
Дали се смейш на вечеря,
или се смееш, синко льо,
на мойта старост, синко льо?
Марко на мама думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Ти, като си по-стара,
на три ме места калесват -
на първо място, мале ле,
малки деца да кръщавам;
на второ място, мале ле,
млади булки да венчавам;
на трето място, мале ле,
на царя синор да деля.
Кажи ми какво да правя,
по-напред къде да ида?
Мама на Марко думаше:
- Синко Марко льо, Марко льо,
най-напред, синко, да идеш
децата, синко, да кръстиш -
деца неделя не чакат,
а после, синко, да идеш
булките да си венчаваш.
Най-подир, синко, ще идеш
на царя синор да делиш.
Марко майка си послуша.
Отиде Марко, отиде
децата да си кръщава.
Мина се мало, ни много,
мина се дор три години.
А после Марко отиде
булките да си венчава.
И там се Марко забави,
минаха дор три години.
Най-подир Марко отиде
на царя синор да дели
и пак се Марко забави.
Станало девет години,
та че се Марко завърна.
Край село Марко пресрещна
Вельо ми, баш чорбаджията.
Вельо на Марко думаше:
- Къде се губиш, Марко льо,
ази се, Марко, ожених,
търся те кум да ми станеш,
булчето да ми венчееш?!
Марко на Вельо думаше:
- Я да ти вида булчето.
Вельо на Марко думаше:
- Докат не булче венчееш,
не бива булче да видиш.
Марко се в къщи завръща.
На порти майка му седеше
с негова мъжка рожбица.
Хем си детето държеше,
държеше и хем плачеше.
Мама на Марко продума:
- Синко Марко льо, Марко льо,
дет съм те, чедо, добила,
да бях си камън добила.
Където, синко, отидеш,
отидеш, не се завръщаш.
Твоето булче Грозданка,
пък тя си, синко, пристана
на Вельо чорбаджията.
Мъжка си рожба остави,
аз да го, синко, отгледам.
Марко майка си питаше:
- Как да си, мамо, направя,
Грозданка да си отвзема?
- Синко Марко льо, Марко льо,
иди, синко, в калугери,
калугер, синко, да станеш,
да не се, синко, обръснеш,
да не се, синко, острижеш -
да ти косата порасне,
косата да ти й постеля,
брадата да ти й покривка.
Тогава, синко, ще тръгнеш,
ще тръгнеш прося да просиш
от село в село, от град на град.
Ще гледаш, синко, ще гледаш
във Вельови да отидеш,
да си Грозданка откраднеш.
Марко майка си послуша,
Марко в калугери отиде.
Нито се Марко острига,
нито се Марко обръсна.
Мина се мало, ни много,
косата му е израсла
дълга като за постеля,
брадата му е израсла
дълга като за покривка.
Тръгнал е Марко да проси
от село в село, от град на град,
у Грозданкини отиде
и на Грозданка извика:
- Излез ми, бульо, дикисай.
Тя е Грозданка излязла
и на просяче думаше:
- Ти като ходиш да просиш,
можеш и много да знаеш.
Не си ли чувал ти нещо
за Марко кеседжията -
да са го нейде убили?
- Видях го, бульо, видях го -
на царя синор делеше
и там го, бульо, убиха.
И аз си, бульо, присъствах
три дни като му правеха.
Нямаше поп да го опее,
аз му опях третинито.
Нямаха пари да платят
и тей ми, бульо, дадоха
Марковия пръстен венчален.
Ако ми, бульо, не вярваш,
погледни, бульо, пръстена,
пръстена на ръката ми.
Че се Грозданка зарадва
и на просяче думаше:
- Дето ми каза тва добро,
ела да ти дикисам
шиник ми жълти алтъни.
Кат са по стълби качава,
басмаците заплющяха,
чардаците затрещяха.
Кат си Грозданка усети,
че тва е Марко кеседжи,
люта га треска затресе,
тежка га глава заболя.
Че взима крина алтъни
да си на Марко подаде.
Не взима крина алтъни,
най си Грозданка улови
и хи главата отряза.
Главата хи са търкаля,
език й милно хортува:
- Какво ти, любе, направих,
че ми главата отряза!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016